Робин Кук - Треска

Джина се появи на вратата към трапезарията, с изписан ужас на лицето. Чък се показа зад нея, после я изблъска, за да влезе в кухнята. Изправи се между Чарлз и Катрин. Беше му все едно, че баща му е по-едър от него.

Чарлз дишаше тежко. След няколко секунди успя да повтори желанието си.

— Буркан? — попита Катрин, която беше възвърнала част от самообладанието си. — Какъв буркан?

— Стъклен — каза Чарлз. — Стъклен, със здрава капачка.

— За какво? — попита Катрин. Искането му изглеждаше абсурдно.

— За вода от рибарника — каза Чарлз.

Жан Пол надникна зад Джина, която препречи вратата с ръката си, за да не го пусне да влезе.

— Защо искаш вода от езерото? — попита Катрин.

— Исусе! — успя да изрече Чарлз. Това разпит ли е? — Тръгна към хладилника.

Чък се опита да му попречи, но Чарлз без всякакво усилие го отстрани от пътя си. Чък залитна, а Катрин сграбчи ръката му и го задържа да не падне.

Чарлз се обърна от шума на създадената суматоха и видя Катрин да удържа с мъка Чък.

— Какво, по дяволите, става тук? — наостри се Чарлз.

Чък се съпротивлява още момент, с поглед, вперен в Чарлз.

Чарлз последователно изгледа лицата на всички. Джина и Жан Пол изглеждаха шокирани; Чък — вбесен; а Катрин — изплашена. Но никой не говореше. Беше като застинала сцена от филмов кадър.

Чарлз поклати в недоумение глава и насочи вниманието си към хладилника. Той извади буркан с ябълков сок и затвори вратата му. Без секунда колебание изля остатъка в мивката, изми добре буркана, после откачи кожуха си от закачалката. На вратата се обърна и погледна към семейството си. Никой не беше помръднал. Чарлз нямаше представа какво ставаше, но тъй като много добре знаеше какво иска да направи, излезе и затвори вратата зад странната сцена.

Катрин освободи Чък и се загледа с невиждащи очи към вратата, а мислено си преповтаряше смущаващия разговор, който бяха провели с нея д-р Кайцман и д-р Уайли. Тогава си помисли, че въпросите им относно поведението на Чарлз са направо смешни, но вече не беше толкова сигурна. Наистина, най-малкото беше странно да изхвърчи така ядосан от къщата в мъртвилото на нощта без връхна дреха, за да се върне само половин час по-късно крайно възбуден и да търси съд за вода.

— Никога не бих му позволил да те удари — каза Чък. Нервно отхвърли с ръка косата си.

— Да ме удари? — каза Катрин, съвсем изненадана. — Баща ти няма да ме удари.

— Страх ме е, че е пуснал дявола в себе си — каза Джина. — И след като веднъж е направил това, не можеш да кажеш какво още ще направи.

— Майко, моля те! — извика Катрин.

— Чарлз в нервна криза ли ще изпадне? — обади се и Жан Пол от вратата.

— Вече е изпаднал — отговори Чък.

— Край на тези приказки — строго отсече Катрин. — Не искам да чувам неуважение към баща ви. Болестта на Мишел го разстрои ужасно.

Катрин насочи вниманието си към счупените чинии. Беше ли Чарлз в нервна депресия? Катрин реши да обсъди тази вероятност с д-р Уайли сутринта. Беше ужасяваща мисъл.

Прекосявайки възбудено частично замръзналата кал, Чарлз приближи до ръба на водата, после напълни буркана. Затегна здраво капачката, преди да се затича обратно към къщата.

Въпреки че внезапното му пристигане изненада Катрин, то по никакъв начин не можеше да се сравни с въздействието на предишното. Докато Чарлз успее да стигне до хладилника, Катрин успя да реагира, протегна ръка и го спря.

— Чарлз, обясни ми какво правиш.

— В езерото има бензол — процеди Чарлз, освобождавайки се от ръката й. Сложи буркана с водата в хладилника. — И можеш да усетиш миризмата му в къщичката за игра.

Чарлз се завъртя и се стрелна обратно към вратата. Катрин изтича след него и успя да го сграбчи за палтото.

— Чарлз, къде отиваш? Какво става с тебе?

С ненужна сила, Чарлз измъкна палтото си.

— Отивам до „Рисайкъл Лтд“. Оттам идва проклетия бензол. Сигурен съм.

Чарлз отби колата си от Мейн стрийт и спря пред портала на стабилната ограда около „Рисайкъл Лтд“. Вратата не беше заключена и се отвори лесно. Влезе отново в колата си и я вкара на паркинга на завода.

Работниците от нощната смяна сигурно не бяха много, защото наоколо се виждаха не повече от шест-седем стари, разнебитени коли, паркирани пред входа на старата тухлена сграда на фабриката. Отляво, огромните купища употребявани автомобилни гуми се издигаха като миниатюрни, покрити със сняг планини. Между гумите и сградата бяха разхвърляни по-малки купчини от пластмасови и винилни отпадъци. Отдясно се простираше замърсена празна площ, пресечена от високата ограда, която се спускаше до река Потомак. Отвъд оградата, изоставените фабрични сгради продължаваха още около половин километър на север.