Робин Кук - Треска

Искаше му се просто да остави всичко друго настрани и да започне да работи върху предмета на научната си работа. Вероятно би могъл да открие навреме лечение за Мишел. Но знаеше, че подобна цел е невъзможна. Освен това, не би могъл да се противопостави на д-р Ибанез толкова открито. Не можеше да си позволи да загуби работата си, нито ползването на лабораторията. Внезапно Чарлз проумя хитрия ход на директорите с възлагането на проекта „Кансеран“ именно на него. Не обичаха Чарлз, защото беше различен от другите, но го уважаваха поради умствените му способности. Чарлз беше идеалната бурмичка, чрез която се постигаше желаната за проекта легитимност, а също и отличното жертвено агне, в случай на провал на проекта.

Решението беше управленчески гениално.

В далечината Чарлз чу да го вика гласът на Катрин. В мразовития въздух, звукът беше почти метален. Чарлз не се помръдна. В първата секунда изпита желание да заплаче, а в следващата се усети толкова слаб, че всякакво физическо усилие беше извън силите му. Какво ще прави с Мишел? Ако вероятността за ремисия пропадне, би ли могъл да наблюдава как се измъчва от лечението?

Премести се до прозореца и изстърга скрежа, който се беше образувал от дъха му. Сега отново можеше да гледа сребристосинята ледена покривка на езерцето и незамръзналото място точно пред погледа му. Като си каза, че температурата сигурно беше близка до нулата, Чарлз се запита защо ли ледът не беше навсякъде. Първото обяснение, което даде на Жан Пол сутринта беше, че причината е във водното течение. Обаче тогава температурата беше над точката на замръзване. Сега сигурно се движеше с около един градус под нея. Чарлз се запита дали имаше силно течение по това време на годината. През пролетта, когато се топяха снеговете, реката бушуваше и нивото в езерцето се качваше с половин метър. Тогава би имало течение, но не сега.

Изведнъж Чарлз усети сладникава, ароматична миризма. Била си е тук през цялото време, но до този момент не беше стигнала до съзнанието му. Беше му някак позната, но не можеше да я определи. Беше я усещал преди, но къде?

Благодарен на всичко, което можеше да отвлече мислите му в друга насока, Чарлз започна да души наоколо. Миризмата беше почти еднакво силна в двете стаи, но по-осезателна близо до пода. Вдишвайки още няколко пъти, Чарлз се опита да я свърже с нещо от миналото. Внезапно се сети: лабораторията по органична химия в колежа! Миришеше му на органичен разтворител като бензол, толуол или ксилен. Но как така в тази къщичка?

Пренебрегвайки студения вятър, Чарлз излезе отново в скованата нощ. С дясната ръка притисна плътно пуловера около гърлото си. Навън миризмата беше по-слаба поради вятъра, но като се приведе край стените на къщичката, Чарлз установи, че тя идваше от частично замръзналата кал наоколо и под постройката. Чарлз си проправи път до езерцето, наведе се и загреба шепа вода. Помириса я. Нямаше грешка: миризмата идваше оттук.

Той тръгна покрай леко извитите очертания на рибарника, до точката, където водата му се сливаше с протока от реката. Наведе се и поднесе отново шепа вода към носа си. Миризмата беше по-осезателна. Вече на бегом, Чарлз проследи протока до мястото, където се вливаше в река Потомак. Той също не беше замръзнал. Отново Чарлз поднесе шепа вода към носа си. Миризмата беше още по-силна. Идваше от реката. Чарлз се изправи и треперещ от студ, тръгна нагоре по течението на реката. „Рисайкъл Лтд“, заводът за преработка на пластмаси и каучук, беше там горе. С познанията си като химик, Чарлз знаеше, че бензолът се използва за разтворител както на пластмаса, така и на каучук.

Бензол! Една ужасна мисъл нахлу в съзнанието му: бензолът причинява левкемия; всъщност, причинява миелобластична левкемия! Обърна глава и проследи с поглед ивицата незамръзнала, свободно течаща вода. Тя стигаше точно онова място, където Мишел беше прекарвала повече време, отколкото където и да е другаде.

Като обладан от лудост, Чарлз се затича към вкъщи. Препъна се в една снежна пряспа и падна по лице, с разперени напред ръце. Не се удари, поряза само на нещо бузата си. Изправи се и затича по-бавно.

Когато стигна до къщата, изтрополи по задното стъкло и с трясък отвори вратата.

Катрин, напрегната като силно опъната струна, неволно изпищя, когато Чарлз, вече останал без дъх, се втурна в кухнята. Чинията, която държеше, се изплъзна от ръката й и се разби на пода.

— Искам празен буркан — задъхано изрече Чарлз, без да обръща внимание на реакцията на Катрин.