Робин Кук - Треска

— Какво се е случило? — ужасен попита Чарлз. Първата му мисъл беше, че нещо е станало с Мишел.

— Обади се Нанси Шонхаузер — успя да проговори Катрин. — Малкият Тад е починал тази вечер. Бедното, мило дете!

Чарлз я прегърна, опита се да я успокои. Първо усети чувство на облекчение за това, че Мишел беше пощадена. Но после си спомни, че момчето живееше на река Потомак, точно както собственото му семейство, само че по-близо до града.

— Мислех да отида да видя Нанси — продължи Катрин. — Обаче самата тя е приета в болница. Преживяла шок, когато й съобщили за Тад. Смяташ ли, че трябва въпреки това да отида до дома й и да видя дали не мога да помогна с нещо?

Чарлз вече не я слушаше. Бензолът причиняваше апластична анемия, а не само левкемия! Беше забравил за Тад. Но ето, сега Мишел не беше единичен, изолиран случай на заболяване на костния мозък. Чарлз се запита колко ли други семейства по течението на Потомак бяха засегнати от това. Целият гняв, който беше изпитал по-рано, се върна с нова сила, заля го като вълна и той се отдръпна от Катрин.

— Чу ли ме? — попита Катрин, останала сама в средата на стаята. Видя как Чарлз отиде до телефонния указател, намери някакъв номер и набра цифрите. Сякаш беше забравил за присъствието й. — Чарлз! — извика Катрин. — Зададох ти въпрос!

Той я изгледа неразбиращо, после получи връзка и насочи вниманието си към телефона.

— С Харолд Доусън ли говоря? — попита той.

— Да — отговори му управителят.

— Казвам се Чарлз Мартел. Ходих тази вечер във фабриката „Рисайкъл Лтд“.

— Зная — каза Харолд. — Нат Арчър ми се обади преди малко. Съжалявам за неуважението, което са проявили към вас. Предпочитам да бяхте направили посещението си в удобно време, така че да можех аз да разговарям с вас.

— Неуважението не ме безпокои — сряза го Чарлз. — Но изхвърлянето на токсични отпадъци в реката, като бензол например, ме безпокои.

— Не изхвърляме нищо в реката — твърдо отговори Харолд. — Всичките ни разрешителни за работа с отровни химикали са утвърдени от ЕРА и отговарят на съвременните изисквания.

— Разрешителни — изсмя се Чарлз. — Има бензол в реката и един от вашите работници ми каза, че го изхвърлят от „Рисайкъл“. А бензолът е абсолютно токсичен. Дъщеря ми току-що се разболя от левкемия, а едно дете, което живее малко по-нагоре по реката, почина днес от апластична анемия. Това не е случайно съвпадение. И аз ще ви затворя фабриката. Силно се надявам да имате добра застраховка.

— Обвиненията ви са нереални и безотговорни — спокойно и безизразно отвърна Харолд. — Трябва да ви кажа, че „Рисайкъл Лтд“ е клон от дейността на „Бруър Кемикълс Корпорейшън“ и те финансират фабриката, защото чувстват, че правят услуга на обществото. Уверявам ви, че ако мислеха по друг начин, биха затворили фабриката сами.

— О, тя определено трябва да се затвори! — изкрещя Чарлз.

— Сто и осемдесет работници от този град биха могли да не се съгласят с вас — отговори Харолд, вече губещ търпение. — Ако предизвикате неприятности, господине, мога да ви уверя, че и вие ще си ги имате.

— Аз… — започна Чарлз, но осъзна, че слушалката в ръката му е замлъкнала.

Харолд Доусън беше затворил.

— Господи! — Чарлз крещеше и освирепял разтърсваше слушалката.

Катрин я взе от ръката му и я сложи на мястото й. Беше чула само това, което каза Чарлз, но разговорът по телефона я разстрои. Накара го да седне до масата и помоли майка си да излезе, когато тя се появи до вратата. Лицето й беше мокро от сълзи, но тя вече не плачеше.

— Мисля, че ще е по-добре да ми разкажеш за бензола — каза Катрин.

— Това е отрова — процеди през зъби Чарлз. — По някакъв начин депресира костния мозък.

— И не е нужно да го поглъщаш с храната си, за да се натровиш?

— Не. Достатъчно е да го вдишваш. Преминава директно в кръвообращението. Защо ми трябваше да строя тази къщичка за игра на мястото на стария склад за лед?

— И мислиш, че това може да е причинило левкемията на Мишел?

— Определено да. Тя явно е вдишвала бензол през цялото време, докато е играла там. Бензолът причинява точно този рядък вид левкемия. Съвпаденията стават прекалено много. Особено с апластичната анемия на Тад.

— Бензолът може да е причинил и нея?

— Абсолютно.

— И ти мислиш, че „Рисайкъл“ е изхвърлял бензол в реката?

— Зная, че са го правили. Точно това открих тази нощ. И ще си платят за това. Ще затворя фабриката.

— И как ще го постигнеш?

— Още не зная. Ще говоря с някои хора утре. Ще се свържа с ЕРА 5 5 ЕРА — Агенция за опазване на околната среда. — Б.ред. . Все някой ще пожелае да научи за това.