Робин Кук - Треска

— Да, убеден съм — твърдо каза д-р Кайцман. — Мисля, че отдавна сме доказали значителните си успехи в лекуването на левкемия у деца.

— Това е абсолютна истина — потвърди д-р Уайли.

— Имахте успехи — съгласи се Чарлз, — но за нещастие, в типове левкемия, различна от тази при Мишел.

Погледът на Катрин се стрелкаше от Чарлз към Кайцман, към Уайли. Тя очакваше и искаше единодушие, върху което да изгради надеждите си. Вместо това не усещаше нищо друго, освен противоречия и враждебност.

— Е — каза д-р Кайцман, — аз вярвам в енергичното третиране на всички случаи, независимо какви са шансовете за ремисия. Всеки пациент заслужава шанса да живее, независимо от цената. Всеки ден, всеки час е ценен.

— Въпреки че пациентът би предпочел по-скоро да свършат страданията му? — каза Чарлз, припомняйки си последните дни на Елизабет. — Когато шансовете за ремисия, да не говорим за излекуване, са по-малко от двадесет процента, не зная дали си струва да подлагаме едно дете на допълнителна болка.

Д-р Кайцман рязко се изправи, избутвайки стола си.

— Ние явно виждаме стойността на живота по различни начини. Аз вярвам, че хемотерапията е забележително оръжие срещу рака. Но вие имате право на собствено мнение. Както и да е, изглежда ясно, че бихте предпочели да намерите друг онколог за лечението на дъщеря си. Желая ви успех!

— Не! — Извика Катрин и скочи от стола си, ужасена от перспективата да бъде изоставена от д-р Кайцман, когото д-р Уайли беше препоръчал като най-добрия специалист. — Д-р Кайцман, имаме нужда от вас, Мишел се нуждае от вас!

— Не мисля, че съпругът ви споделя вашето мнение, мисис Мартел — каза д-р Кайцман.

— Напротив — каза Катрин. — Той просто е разстроен. Моля ви, д-р Кайцман! — Обръщайки се към Чарлз, Катрин обви ръка около шията му. — Чарлз, моля те! Не можем да се борим срещу това сами. Ти каза тази сутрин, че не си педиатър. Имаме нужда от д-р Кайцман и д-р Уайли.

— Мисля, че би трябвало да се съгласиш — подкрепи я и д-р Уайли.

Чарлз сякаш се смали под тежестта на тъжното си безсилие. Той знаеше, че не може да се грижи за Мишел, независимо че беше убеден колко неподходящ за болестта й бе предлаганият от д-р Кайцман метод. Не беше в състояние да й предложи нищо, а мислите му бяха така объркани, чувстваше се толкова претоварен.

— Чарлз, моля те! — повтори Катрин.

— Мишел е едно малко, болно момиче — каза д-р Уайли.

— Добре — каза Чарлз, принуден отново да се предаде.

Катрин погледна към д-р Кайцман.

— Ето! Той каза добре!

— Д-р Мартел — попита Кайцман, — искате ли да бъда онкологът в този случай?

Чарлз бавно кимна с глава, въздъхна, беше му трудно да диша.

Д-р Кайцман седна и пренареди няколко листи върху бюрото си.

— Добре — каза най-накрая, — практиката ни при миелобластична левкемия включва следните лекарства: „Донорубицин“, „Тиоганин“ и „Цитарабин“. Според нашата схема ще започнем незабавно с 60 мг/кг „Донорубицин“, на 4 дози чрез бързо вливане.

Докато д-р Кайцман описваше накратко метода на лечение, Чарлз не можеше да прогони от мислите си потенциалните странични ефекти на „Донорубицин“-а. Треската на Мишел вероятно беше причинена от инфекция, дължаща се на снижената способност на тялото й да се бори срещу бактериите. „Донорубицин“-ът щеше да влоши положението. И освен това, оставяйки я напълно беззащитна срещу бактериите и гъбестите полипи, лекарството щеше да разруши също храносмилателната система, вероятно и сърцето… освен това… косата й…

Господи!

— Искам да видя Мишел — внезапно каза той и скочи на крака, опитвайки се да заглуши мислите си. Моментално осъзна, че беше прекъснал д-р Кайцман на средата на едно изречение.

Всички впериха поглед в него, като че ли бе извършил нещо чудовищно.

— Чарлз, мисля, че би трябвало да слушаш — каза д-р Уайли, като сложи ръка на рамото му. Жестът му беше спонтанен и д-р Уайли се запита за евентуалните последици, едва след като го направи. Но Чарлз не реагира. Всъщност, вече не усещаше нищо, така че просто седна.

— Както казвах — продължи д-р Кайцман, — вярвам, че е важен и психологическият подход към пациента. Обикновено работя според възрастта: под пет, училищна възраст и пубертет. Под пет, задачата е лесна — терапия с постоянство и любов. Проблемите започват при децата в училищна възраст, чиято основна тревога са раздялата от родителите и болката от процедурите в болницата.

Чарлз се размърда на стола си. Не искаше да се опитва да мисли за проблема от гледната точка на Мишел; беше твърде болезнено.