Робин Кук - Треска

В началото Катрин не беше много сигурна за д-р Щефан Кайцман. Външно, той изглеждаше пълна противоположност на д-р Уайли. Беше дребен, младолик мъж, с голяма глава и гъста, тъмна, къдрава коса. Носеше очила без рамки върху тънък нос, върху който ясно се открояваха разширени пори. Поведението му беше рязко, маниерите нервни и имаше особени тикове, появяващи се, когато не говореше. Съвсем внезапно горната му устна се присвиваше, като оголваше покритите му с коронки зъби и разширяваше ноздрите му. Това траеше само за миг, но имаше смущаващ ефект върху хората, които го срещаха за първи път. Но той беше самоуверен и говореше властно и убедително, което породи доверие у Катрин.

Сигурна, че няма да запомни това, което ще им кажат, Катрин извади малък бележник и химикал. Смущаваше я фактът, че Чарлз явно не слушаше. Вместо това гледаше през прозореца очевидно заинтересован от колите, които бавно си проправяха път по Лонгууд авеню. Североизточният вятър беше докарал арктически въздух над Бостън и смесицата от лек дъжд и снежец се беше превърнала в силен снеговалеж. Катрин се успокои, че Чарлз беше тук, за да поеме контрол, защото самата тя се чувстваше неспособна. Но той се държеше странно: ядосан в един момент, разсеян в следващия.

— С други думи — обобщи д-р Кайцман, — диагнозата остра миелобластична левкемия, е потвърдена извън всякакво съмнение.

Чарлз рязко извърна глава и огледа стаята. Той разбираше, че едва успява да контролира чувствата си и му беше трудно да се концентрира върху това, което имаше да казва Кайцман. Ядосан, той имаше усещането, че е прекарал цялата сутрин, гледайки как разни хора подкопават неговата устойчивост, разбъркват живота му, унищожават семейството му, ограбват отново намереното му щастие. В основата си знаеше, че съществува огромна разлика между Морисън и Ибанез, от една страна, и Кайцман от друга, но в момента те възбуждаха една и съща сляпа ярост. На Чарлз му беше изключително трудно да повярва, че Мишел е болна от левкемия, при това от възможно най-лошата разновидност, най-фаталната. Той вече беше преминал през един такъв ад; сега беше ред на някой друг.

Слушайки без особено внимание, Чарлз наблюдаваше д-р Щефан Кайцман, който беше възприел оня типичен снизходителен маниер на лекар, диктуващ положението и милостиво подаваше късчета от информация, като че ли изнасяше лекция. Очевидно, Кайцман вече много пъти беше преживял такива сцени и клишетата му от рода на „Съжалявам, че трябва да ви съобщя, но…“ звучаха изтъркано, неубедително. Чарлз изпита тревожното чувство, че човекът като че ли се наслаждаваше на положението — не по начина, по който би се радвал на добър филм или вечеря, а по по-приглушен, самодоволен начин: той беше в центъра на вниманието в една криза. Отношението на доктор Кайцман изостри още повече опънатите нерви на Чарлз, който, при това, беше повече от добре запознат с общия материал, изтъкван от доктора. Чарлз направи усилие да запази мълчание, а през съзнанието му една след друга, като на калейдоскоп преминаваха картини от детството на Мишел.

— И за да ви избавя от неминуемото чувство на вина — продължи д-р Кайцман, оголвайки зъби в една от невротичните си гримаси, — искам да подчертая, че причината и датата на зараждането на левкемия от типа, който е засегнал Мишел, са неизвестни. Родителите не би трябвало да се опитват да обвиняват специфични събития, евентуално предизвикали болестта. Целта ще бъде да лекуваме случая и да доведем състоянието до ремисия (отслабване на кризата). Имам удоволствието да ви съобщя, че имаме много добри резултати при остра миелобластична левкемия; нещо, с което не бихме могли да се похвалим преди десет години. Сега сме в състояние да постигнем ремисия в около осемдесет процента от случаите.

— Чудесно — каза Чарлз, проговаряйки за пръв път. — Но за разлика от петгодишните периоди на лечение, които сте успели да постигнете при други форми на левкемия, можете ли да ни кажете колко дълго продължава ремисията при формата на левкемия, проявила се при Мишел? — Прозвуча така, като че ли Чарлз се стремеше да подведе Кайцман към незабавното разкриване на най-лошата новина.

Кайцман намести очилата си и прочисти гърлото си.

— Д-р Мартел, известно ми е, че знаете повече за болестта на дъщеря си, отколкото другите родители, с които се срещам. Но тъй като вашата област не е точно левкемия у децата, аз нямам никаква представа какво точно знаете и какво не. Ето защо сметнах, че е най-добре да проведем тази дискусия така, като че не знаете нищо. А дори и вече да сте запознати с тези факти, вероятно те са полезни за мисис Мартел.