Робин Кук - Треска

Когато влезе в приемната на д-р Уайли, Чарлз беше погълнат от тълпата нервни майки и разплакани деца. Претъпканата чакалня… това беше една страна от частната практика, по която Чарлз не изпитваше носталгия. Както при всички други лекари, и тук секретарките имаха влудяващата склонност да записват часове за нови пациенти, изискващи цялостен преглед, в промеждутъци от време, запазени за контролни визити, което, естествено, водеше до безнадеждно натрупване на хора. Каквото и да кажеше в подобен случай Чарлз, то все едно, оставаше без последствия и в собствения му кабинет. Така че вечно изоставаше в графика си и вечно трябваше да се извинява на пациентите.

Чарлз затърси Катрин из множеството майки и деца, но не я видя. Проправи си път към сестрата, която беше обсадена от армия майки, искащи да знаят кога точно ще им дойде редът. Чарлз се опита да ги прекъсне, но скоро разбра, че ще трябва да изчака края на опашката. В един момент успя да привлече вниманието на сестрата и се впечатли от самообладанието й. Дори и да я дразнеше хаосът наоколо, тя отлично го прикриваше.

— Търся съпругата си — каза Чарлз. Налагаше се да крещи, за да го чуе.

— Какво е името? — попита сестрата, със скръстени върху документите на бюрото ръце.

— Мартел. Катрин Мартел.

— Един момент. — Когато се измъкна от стола си и стана на крака, лицето й остана сериозно.

Жените, скупчени около бюрото, изгледаха Чарлз със смесица от уважение и яд. Явно завиждаха за бързата реакция, която той предизвика.

Сестрата се върна почти веднага, последвана от жена с внушителни размери, която Чарлз моментално си представи като подходяща партньорка на мъжа, рекламиращ автомобилните гуми „Мишлен“. Прочете името от табелката й: „Мис А. Хемърсмит“. Тя кимна на Чарлз и той послушно заобиколи бюрото.

— Моля, последвайте ме — каза сестрата. Устните й, окачени между две нагънати бузи, бяха единствената част от лицето й, която се помръдна, щом тя проговори.

Чарлз направи както му казаха и след момент вече бързаше надолу по някакъв коридор след масивната фигура на мис Хемърсмит, която безпроблемно изпълваше цялото му зрително поле. Минаха край няколко врати, за които Чарлз допусна, че са на кабинети. В края на коридора тя отвори една от тях, и се отдръпна, за да допусне Чарлз да влезе.

— Извинете ме — каза Чарлз, минавайки с мъка покрай нея.

— Предполагам, че и двамата трябва да свалим по някой килограм — каза мис Хемърсмит.

Когато Чарлз пристъпи в стаята, мис Хемърсмит остана в коридора и тихо затвори вратата. По едната страна бяха окачени цял ред рафтове, отрупани с медицински списания и учебници. В центъра на стаята беше поставена кръгла, светла дъбова маса, заобиколена от половин дузина столове с високи облегалки. Един от тях внезапно проскърца и от него се изправи Катрин. Дишаше тежко; Чарлз можеше да чуе как въздуха свисти през носа й. Не беше равномерен звук. Трепереше.

— Какво… — запита Чарлз.

Катрин се спусна към него, преди да може да каже нещо и обви ръце около шията му. Чарлз я прегърна и й остави малко време да възвърне самообладанието си.

— Катрин! — каза най-накрая, постепенно обхванат от горчивия вкус на страха. Поведението на Катрин подкопаваше предположението му, че е апандисит, операция или нещо обикновено.

Ужасяващ, неканен спомен нахлу в мислите на Чарлз: денят, в който научи за лимфомата на Елизабет.

— Катрин — каза той по-остро. — Катрин! Какво се е случило! Какво става с теб?

— Вината е моя — каза Катрин. В момента, в който заговори, започна да плаче. Чарлз усещаше тялото й да трепери от силата на сълзите. Почака, а очите му се плъзнаха по стаята, забеляза портрета на Хипократ на стената срещу книгите, красивия паркет на пода, Нелсоновия учебник по педиатрия на масата.

— Катрин — отново каза Чарлз. — Моля те, кажи ми какво става. За какво си виновна?

— Трябваше да доведа Мишел по-рано. Зная, че трябваше. — Гласът на Катрин заглъхваше от хлиповете.

— Какъв е проблемът с Мишел? — попита Чарлз. Почувства как паника пристяга гърдите му. Имаше ужасно усещане, че преживява нещо, което вече се е случвало.

Катрин стисна по-здраво ръце около шията му, като че ли той беше единственото й спасение. Цялото самообладание, което беше успявала да запази преди идването му, изчезна.

Използвайки почти цялата си сила, Чарлз успя да се освободи от прегръдката й. И след като го направи, тя като че ли рухна. Заведе я до един стол, където тя се отпусна като изпомпан балон. После седна до нея.