Робин Кук - Треска

— Единственото добро нещо в този проект — каза Чарлз, изтривайки устата си с опакото на ръката, — е размерът на субсидиите. За първи път имаме пари за пилеене. Обзалагам се, че ще можем да вземем оня нов автоматичен брояч, който искахме, както и нова свръхцентрофуга.

— Мисля, че трябва да вземем и нов хроматографски комплект, дължим си го като подарък. — Сложи сандвича си върху картонената чиния и взе един молив. — Ето начина, по който ще се занимаем с тази работа. Ще започнем с доза 1/16 част от LD50.

— Почакай — каза Елън. — Тъй като съм в имунологията, от известно време не съм правила такива неща. Припомни ми. LD50 е дозата лекарство, която причинява 50% от смъртността при широк набор от опитни животни. Така ли е?

— Така е — каза Чарлз. — Ние имаме резултата от LD50 за мишки, плъхове, зайци и маймуни от изследванията за токсичност, проведени върху „Кансеран“, преди да започнат изследванията за ефикасност. Нека да започнем от мишките. Ще използваме порода RX7, отгледани за гръдни тумори, тъй като Брайтън ги е поръчал и те са тук.

С молива си Чарлз започна да чертае графика на проекта. Докато пишеше, обясняваше на Елън всяка стъпка, особено това, как ще увеличават дозите на лекарството и как ще разширят изследването, като включат и зайци, веднага щом получат предварителните данни от мишките. Поради това, че маймуните са скъпи, няма да ги използват до самия край, когато информацията от другите животни ще може да бъде екстранспортирана и приложена към статистически представителна група. После за всеки вид ще се изработи метод на случайната извадка, за да се осигурят подходящи контролни образци. Тези нови животни след това ще бъдат третирани с оптималната доза „Кансеран“, определена от първата част на изследването. Този етап от проекта ще бъде проведен така, че нито Чарлз, нито Елън ще знаят кои животни са били обработени до момента, когато всяко едно се пожертва, изследва и опише.

— Ох — каза Елън, като протегна ръце назад. — Изглежда, не ми е било ясно какво трябва да правим.

— За нещастие, има още — каза Чарлз. — Всяко животно, след като се аутопсира, трябва да бъде изследвано не само под микроскоп, но и под електронен микроскоп. И…

— Стига вече! — каза Елън. — Разбрах. А какво ще стане с нашата работа? Какво ще правим?

— Не съм сигурен. — Чарлз остави молива. — Предполагам, че ще зависи от нас двамата.

— Мисля, че зависи по-скоро от теб — каза Елън. Тя седеше на висок стол, с гръб към покрития с плочки работен плот. Беше в бяла лабораторна престилка, разкопчана отпред, и под нея се виждаше бежов пуловер и колие от истински перли. Гладките й ръце бяха сплетени и лежаха неподвижно в скута.

— Наистина ли предлагаш да работим нощем? — попита Чарлз.

Опитваше се да прецени възможността да продължат работата си върху оня мистериозен блокиращ фактор, докато се бореха с „Кансеран“. Би било възможно, въпреки че щеше да се наложи сериозно да удължат дните си, а и да забавят много темпото. Но дори ако съумееха да изолират един-единствен протеин в едно-единствено животно, това пак би означавало нещо. Дори ако само една мишка придобие имунитет към собствения си тумор, това пак би било изключително събитие. Чарлз чудесно знаеше, че успехът в единичен случай не е достатъчно основание за обобщение, но чувстваше, че едно такова излекуване ще бъде достатъчно, за да убеди ръководството на института да финансира работата му.

— Виж — каза Елън — зная колко много означава за теб работата ти и зная, че мислиш, че си на прага на някакво откритие. Не зная дали ще се окажеш прав или не при окончателния анализ, но това е без значение. Ти трябва да го довършиш, за да разбереш. И ще го направиш. Ти си най-упорития човек, който някога съм срещала.

Чарлз се вгледа в лицето на Елън. Какво искаше да каже с това упорит? Комплимент ли беше или обида? И как така разговорът се насочи към собствената му личност? Но изражението й беше неутрално и очите съвсем непроницаеми.

Елън забеляза погледа на Чарлз му каза:

— Не гледай толкова учудено. Ако си готов да работим нощем, аз също съм готова. Всъщност, за нощите, когато ще работим, мога да нося от къщи някаква храна и да вечеряме направо тук.

— Не съм сигурен дали разбираш колко трудно ще бъде — каза Чарлз. — На практика просто ще живеем тук.

— Лабораторията е по-голяма от апартамента ми — каза Елън и се засмя, — а котките ми се грижат сами за себе си.

Чарлз премести погледа си отново върху проекта на „Кансеран“. Но не мислеше за него. Опитваше се да прецени доколко ще е разумно да работи нощем с Елън.