Робин Кук - Треска

— Предполагам, че знаете какво се случи днес във връзка със случая Брайтън — каза най-после Морисън.

— Донякъде — съгласи се Елън.

— И знаете, че за довършването на проекта „Кансеран“ беше избран Чарлз.

Елън кимна.

Морисън направи пауза и успешно издуха няколко колелца дим.

— Изключително важно е за института изследването да се приключи… успешно.

— Д-р Мартел вече започна работа по него — каза Елън.

— Добре, добре — каза Морисън.

Друга пауза.

— Не знам точно как да се изразя — каза Морисън, — но съм загрижен, да не би Чарлз да провали експеримента.

— Не мисля, че трябва да се тревожите за това — каза Елън. — Ако има нещо, за което може да се разчита на Чарлз, това е сериозният му подход към науката.

— Не се безпокоя по повод интелектуалните му способности — каза Морисън. — Става въпрос за емоционалната му стабилност. Съвсем меко казано, той изглежда малко импулсивен. Прекалено критичен е към работата на всички останали и като че ли си мисли, че е ненадминат в научната методика.

Импулсивен? Думата предизвика в паметта й смътния спомен за нещо познато. Като че ли беше вчера, така ясно си спомняше последната вечер, която прекара с Чарлз. Вечеряха в ресторант „Харвест“, после се върнаха в апартамента й на „Прескот стрийт“ и се любиха. Беше топла и нежна нощ, но както обикновено, Чарлз не остана при нея. Каза, че трябва да е в къщи, когато децата се събудят. На следващия ден се държа, както се държеше винаги, но повече никога не излязоха заедно и Чарлз никога не каза и дума за обяснение. После се ожени за тази временна машинописка. Стана така, че един ден Елън научи, че той се среща с момичето, а на другия вече беше женен за нея. Елън се съгласи, че „импулсивен“ беше добро описание за Чарлз; импулсивен и упорит.

— Какво очаквате да кажа? — попита Елън, връщайки се с мъка към настоящето.

— Предполагам, че ми се иска да ме убедите в противното — каза Морисън.

— Добре — каза Елън, — съгласна съм, че Чарлз има буен темперамент, но не мисля, че това ще повлияе върху работата му. Мисля, че можете да разчитате на него за довършване на изследването на „Кансеран“.

Морисън се отпусна, усмихна се и малките му зъби блеснаха през тънките му устни.

— Благодаря, мис Шелдън. Точно това исках да чуя. — Протягайки се към мивката, той пусна водата върху недопушената си цигара и я пусна в кошчето. — Още нещо. Чудех се, дали бихте направили на мен и на института една голяма услуга. Бих искал да ми докладвате всяко необичайно поведение от страна на Чарлз, ако то е свързано с проекта „Кансеран“. Зная, че молбата ми е малко неудобна, но целият борд на директорите ще ви бъде благодарен за съдействието.

— Добре — бързо каза Елън, но не беше много сигурна какво мисли по въпроса. В същото време си каза, че Чарлз го заслужава. Защото тя беше дала толкова много от себе си, а той не го оценяваше. — Ще го направя, при условие, че всичко, което кажа, ще остане анонимно.

— Абсолютно — съгласи се Морисън. Няма нужда дори да се споменава. И, разбира се, ще докладвате пряко на мен. — На вратата Морисън се спря. — Беше ми приятно да разговарям с вас, мис Шелдън. От доста време мислех да го направя. Ако имате нужда от нещо, канцеларията ми е винаги отворена за вас.

— Благодаря — каза Елън.

— Вероятно, бихме могли да вечеряме заедно някой път.

— Вероятно — каза Елън.

Изчака вратата да се затвори зад него. Той изглеждаше малко странен мъж, но беше решителен и властен.

Докато пресичаше реката по моста „Харвард“, Чарлз се мъчеше да се пребори с упорития радиатор. Не можеше да го включи. В резултат на усилията му колата се занесе за ужас на съседните автомобили, които реагираха с буйно натискане на клаксони. В отчаяние, той блъсна лоста с длан, но наградата му беше само откъсналата се пластмасова дръжка, която се търколи на пода.

Примирен със студа, Чарлз се опита да се съсредоточи в пътя. При първата възможност зави надясно от „Масачузетс авеню“ и заобиколи „Блек Бей Фенс“, изоставен и замърсен парк, в центъра на красив някога квартал. Мина край Музея на изкуствата на Бостън и музея Гарднър. Когато движението намаля, си позволи да пренасочи мислите си. Считаше, че е жестоко от страна на Катрин да го остави в неведение, жертва на собственото си въображение. Възможно ли е от носа на Мишел отново да е потекла кръв? Не, изглеждаше прекалено дребно. Може би иска да й направят някакъв тест от рода на IVP, а Катрин не дава съгласието си? Не, в такъв случай щеше да ми го обясни по телефона. Сигурно се отнасяше до някакъв медицински проблем. Може би апандисит. Чарлз си спомни чувствителността в областта на стомаха, слабата треска. Вероятно беше свръхизострен апандисит и искаха да оперират. А Чарлз знаеше как болниците влияеха на Катрин. Караха я да полудее.