Робин Кук - Треска

— Дадено — ентусиазирано каза Белман. — Сега, д-р Мартел, можете ли да ми кажете за последната си публикация?

— По дяволите! — кресна Чарлз, стоварвайки лабораторните си книги върху бюрото на Ибанез. — Това е смешен разговор. Знаете, че не съм публикувал нищо напоследък, предимно защото не искам да си губя времето. Но със статии или не, постигам изключителни резултати и всичко е написано тук, в тези книги. Позволете ми да ви покажа нещо.

Чарлз протегна ръка, за да отвори една от книгите, но д-р Ибанез го възпря.

— Чарлз, успокойте се. Не сте изправен пред съд тук, за бога. Всъщност вероятно е по-добре, че не сте правили публикации. Точно сега интересът, а съответно и субсидирането за имунологичните ракови проучвания са доста отслабнали. Дори вероятно няма да е добре, ако Джулз трябва да признае пред пресата, че сте работили изключително в тази област, защото биха могли да допуснат, че не сте достатъчно квалифициран, за да се заемете с „Кансеран“.

— Дай ми сила — изстена за себе си Чарлз през здраво стиснати зъби, поемайки си с усилие въздух, вперил поглед в Ибанез. — Оставете ме да ви кажа нещо! В цялата медицинска общност към рака се подхожда от погрешна гледна точка. И цялата тази работа върху хемотерапевтични реагенти като „Кансеран“, служи само за забавяне на процеса. До действително лечение може да се стигне само след по-добрите химически връзки между клетките, на които имунната система е пряк наследник. Отговорът е в имунологията! — Гласът на Чарлз се беше извисил до кресчендо и последното изречение съдържаше страстта на религиозен фанатик.

Белман сведе поглед и размърда крака. Ибанез смукна дълбоко от пурата си и издуха дима на дълга, тънка струйка.

— Е — каза д-р Ибанез, нарушавайки смущаващата тишина, — това е интересна гледна точка, Чарлз, но се боя, че не всеки ще се съгласи с вас. Същността на проблема е там, че докато проучванията в хемотерапията привличат много субсидии, за изследвания в областта на имунологията не може да се каже същото.

— Това е защото хемотерапевтични реагенти като „Кансеран“ могат да се патентоват, докато имунологичните процеси в по-голямата си част не могат — каза Чарлз, импулсивно прекъсвайки д-р Ибанез.

— Струва ми се — каза Ибанез, — че старата поговорка „не хапи ръката, която те храни“, е много подходяща за случая. Организацията за борба срещу рака ви издържаше, д-р Мартел.

— За което съм благодарен — каза Чарлз. — Аз не съм бунтовник, нито революционер. Далече съм от това. Всичко, което искам, е да бъда оставен на мира, за да си върша работата. Всъщност, ето защо дойдох тук, на първо място: за да ви кажа, че не се чувствам подходящ, за да се заема с проекта „Кансеран“.

— Глупости! — каза Ибанез. — Вие сте повече от подходящ. Бордът на директорите явно мисли така.

— Не говоря за интелектуалните си способности — сряза го Чарлз. — Говоря за своята незаинтересованост. Не вярвам в „Кансеран“ и в подхода към рака, който той представлява.

— Д-р Мартел — бавно каза д-р Ибанез с поглед, впит в лицето на Чарлз, — ясно ли ви е, че се намираме в криза? Наистина ли мислите, че можете да си седите тук и да ми казвате, че не можете да помогнете, защото сте незаинтересован? Какво смятате, че ръководя тук, субсидиран от държавата колеж? Ако загубим фондовете за „Кансеран“, целият институт ще бъде пред финансова катастрофа. Вие сте единствения човек, който все още не работи с помощта на фондовете от Националния Раков Институт и чийто статут сред научните кръгове е такъв, че цялата тази нещастна олелия ще замре, когато се включите вие.

— Но аз съм на критичен етап в собствените си проучвания — замоли се Чарлз. — Зная, че не съм публикувал и зная, че бях донякъде потаен. Вероятно е било неправилно. Но аз постигнах резултати и мисля, че направих изумително откритие. Записано е тук. — Чарлз почука корицата на един от лабораторните си дневници. — Вижте, мога да взема ракова клетка, която и да е ракова клетка и да изолирам химическата разлика между тази клетка и една нормална клетка от същия индивид.

— При какви животни? — попита д-р Ибанез.

— Мишки, плъхове и маймуни — отговори Чарлз.

— А хора? — попита д-р Ибанез.

— Не съм опитвал още, но съм сигурен, че ще е успешно. Методът успяваше безотказно при всички живи същества, с които съм опитвал.

— Това химическо различие антигенно ли е в животното, което го приема?

— Би трябвало да бъде. При всичките случаи протеинът изглежда достатъчно различен, за да бъде антигенен, но за нещастие все още не съм успял да предизвикам чувствителност у някои от заразените с рак животни. Изглежда, съществува някакъв вид блокиращ механизъм, или това, което аз наричам блокиращ фактор. И точно на този етап от проучването се намирам сега — опитвам се да изолирам този блокиращ фактор. След като го постигна, възнамерявам да използвам метода на хибридомата, за да изработя антитяло на блокиращия фактор. Ако съумея да елиминирам блокиращия фактор, се надявам, че тогава животното ще реагира имунологично на своя тумор.