Робин Кук - Треска

— Бих оценил всяко съдействие, което ми окажете — каза Брайтън.

— Надявам се, разбирате причините, поради които се налага да напуснете института толкова бързо — каза Ибанез.

— Разбира се — отвърна Брайтън. — След като веднъж онези от пресата научат нещо подобно, те го изцеждат до край. Не се тревожете за мен. Радвам се да потъна в сянка за известно време.

Затворил вратата зад Брайтън, Ибанез се върна до бюрото си и седна. Настроението му внезапно се смени с досада и раздразнителност.

— Всъщност, има двама души, които ми се иска да удуша. Човекът от вътре, който разказа за случая, и репортерът, който написа за него. В пресата имат навик да раздухват нещата и това е един добър пример. Първа страница на „Ню Йорк Таймс“! Абсурд!

— Струва ми се — каза Чарлз — че обвинявате погрешно хората. В края на краищата, това е „морален въпрос“, а не само едно неудобство.

Д-р Ибанез загледа Чарлз през огромната площ на бюрото си.

— Д-р Брайтън не е трябвало да прави това, което направи, но моралният въпрос не ме тревожи толкова, колкото потенциалната вреда за института и за лекарството „Кансеран“. Това промени нещата от нищожна случка до цялостна катастрофа.

— Аз просто не мисля, че професионалната честност е нищожна случка — каза Чарлз.

— Надявам се, че не ми четете лекция, д-р Мартел. Нека да ви кажа нещо. Постъпката на д-р Брайтън не е била мотивирана от някаква лоша умисъл. Той е вярвал в „Кансеран“-а и е искал да ускори достъпа на обществото до него. Измамата му е в резултат на младежка прибързаност, а всички ние сме правили подобни грешки, в една или друга степен. За нещастие, в този случай ентусиазмът му е отишъл твърде далеч, в резултат на което загубихме един талантлив човек и при това с феноменални способности да набира фондове.

Чарлз се премести към ръба на стола си. За него въпросът беше кристално ясен и не можеше да проумее, как той и Ибанез да разглеждат събитието от фундаментално различни гледни точки. Когато беше готов да се впусне в тирада върху различията между правилно и грешно, Чарлз трябваше да се възпре, прекъснат от мис Евънс.

— Д-р Ибанез — извика през вратата мис Евънс, — казахте незабавно да ви съобщя, когато пристигне г-н Белман. Той е тук.

— Пуснете го да влезе! — извика Ибанез, скачайки на крак като боксьор при съдийския сигнал.

Джулз Белман, завеждащ обществените връзки в института, влезе през вратата като кутре с подвита опашка.

— Не знаех нищо за „Таймс“ до тази сутрин — простена той. — Не зная как се е случило, но не е излязло от никой от моя отдел. За нещастие, много хора бяха в течение.

— Асистентката ми каза, че е било една от клюките в института — каза Чарлз, предлагайки защитата си на Белман. — Мисля, че аз съм бил единственият, който не е знаел нищо по въпроса.

Ибанез постоя още малко намръщен.

— Е, искам да се намери източника. — Не покани Белман да седне.

— На всяка цена — каза Белман, вече с по-силен глас. — Вече мисля, че знам кой е виновникът.

— О? — Ибанез вдигна вежди.

— Пазачът на животните, който в началото ви докладва за Брайтън. Чух, че се е вкиснал, задето не бил похвален.

— Исусе! Всеки иска медал за това, че си върши работата — каза Ибанез. — Продължавай да търсиш, докато се убедиш. А сега трябва да поговорим за пресата. Ето как искам да постъпиш. Свикай конференция. Признай, че в експерименталния протокол за „Кансеран“ са били открити грешки поради натиска на кратките срокове за разработка, но не признавай за каквато и да е измама. Просто кажи, че грешките не са били установени при обикновената проверка, която задължително се прави от администрацията и че на д-р Брайтън е даден неограничен отпуск. Кажи, че той е бил подложен на голямо напрежение от необходимостта да избърза с предлагането на лекарството на пазара. И най-важното, подчертай, че „Кансеран“ е най-обещаващото противораково лекарство от всички други, пускани напоследък. После подчертай, че грешката в случая е била на Брайтън и че институтът Уайнбъргър все още напълно вярва в „Кансеран“. А последното ще постигнеш, като им съобщиш, че възлагаме по-нататъшната работа върху проекта на най-способния си учен, д-р Чарлз Мартел.

— Д-р Ибанез — започна Чарлз — аз…

— Минута само, Чарлз — прекъсна го Ибанез. — Нека да се отърва от Джулз тук. Сега мислиш ли, че разбра всичко, това, Джулз?

— Д-р Ибанез — опита отново Чарлз, — аз наистина искам да кажа нещо.

— След минута, Чарлз. Слушай, Джулз, искам да го кажеш така, че името Чарлз Мартел да прозвучи като Луи Пастьор — прероден, разбра ли?