Робин Кук - Треска

— Ами… — с толкова стабилен глас, колкото можеше да си наложи, — надявам се да предадете на борда на директорите моите благодарности за гласуваното ми доверие, но за нещастие не съм в състояние да се захвана с проекта „Кансеран“. Виждате ли, собствената ми работа напредва изключително добре. Ще трябва да намерят някой друг.

— Надявам се, че се шегувате — каза Морисън. Усмивката му първо трепна, после съвсем изчезна.

— Ни най-малко. При постиженията, които имам сега, по никакъв начин не бих могъл да изоставя текущата си работа. Асистентката ми и аз стигнахме до изключителни резултати и темпото ни расте.

— Но вие не сте публикували една-единствена статия в последните няколко години. Това едва ли е бързо темпо? Освен това, субсидирането на работата ви идва почти изключително от общите текущи фондове на института; чрез вас не са постъпвали дарителски средства в института от много, много дълго време. Зная, че това е защото настояхте да продължите да се занимавате с имунологичните аспекти на раковите изследвания и до този момент аз непрекъснато съм ви подкрепял. Но сега се нуждаем от вашите услуги. Веднага щом приключите с проекта „Кансеран“, можете да се върнете към собствената си работа. Толкова е просто. — Морисън се изправи и се върна на бюрото си, за да подчертае, че що се отнася до него, срещата беше приключила и проблемът решен.

— Но аз не мога да изоставя работата си — каза Чарлз, усещащ все по-силно отчаяние. — Не сега. Нещата вървят твърде добре. Какво ще стане с разработката ми на процеса на хибридомата? Това би трябвало да се вземе под внимание.

— А, хибридомата — каза Морисън. — Чудесна работа. Кой би помислил, че един възбуден лимфоцит може да бъде вмъкнат в раковата клетка и да основе един вид фабрика за производство на клетъчни антитела. Блестящо! Има само два проблема. Първо: това се случи преди много години, и второ: вие пропуснахте да публикувате откритието! Вероятно бихме натрупали капитал от това. Вместо това, друг институт получи облагите. Така че, на ваше място не бих разчитал особено на проучването на хибридомата, за да убедя борда на директорите.

— Не публикувах процеса на хибридомата, защото той беше само една стъпка в протокола от експеримента ми. Никога не съм се увличал от прибързани публикации.

— Всички знаем това. Всъщност, вероятно това е основната причина, че заемате настоящия си пост и не сте началник на отдел.

— Не искам да бъда началник на отдел — изкрещя Чарлз, вече изгубил търпението си. — Искам да се занимавам с научна работа, а не да се ровя в книжа и да ходя по благотворителни събрания.

— Предполагам, че последното трябва да прозвучи като лична обида — каза Морисън.

— Приемайте го както искате — каза Чарлз, който се беше отказал от опитите си да контролира гнева си. Изправи се, приближи до бюрото на Морисън и го посочи с пръст. — Ще ви кажа най-сериозната причина, заради която не искам да се захвана с проекта „Кансеран“. Не вярвам в него!

— Какво, по дяволите, значи това? — Търпението на Морисън също беше на изчерпване.

— Това значи, че клетъчните отрови като „Кансеран“ не са най-непосредственото решение на рака. Презумпцията е в това, че те убиват раковите клетки по-бързо, отколкото го правят нормалните клетки, така че след като злокачественото образуване се спре, евентуално пациентът все още да има достатъчно здрави клетки, за да живее. Но това е само временен подход към проблема. Действителното лечение на рака може да стане възможно при по-задълбочено разбиране на клетъчните процеси на живота, особено на химическите връзки между клетките.

Чарлз започна да крачи из стаята, прекарвайки нервно пръсти през косата си. Морисън, обратно, стоеше неподвижно. Следеше само с поглед спираловидните движения на Чарлз.

— Да, казвам ви — крещеше Чарлз, — цялата атака срещу рака се води от погрешен ъгъл! Ракът не може да се счита за болест от рода на инфекциозните, защото подобен подход стимулира погрешната концепция, че е възможно да се измисли чудотворно мигновено лечение, като антибиотик, например. — Чарлз спря да ходи из стаята и се наведе над бюрото на Морисън. Гласът му стана по-тих, но по-развълнуван. — Много съм мислил за това д-р Морисън. Ракът не е болест в традиционния смисъл, а е по-скоро като сваляне на маската от по-примитивна форма на живот, като ония, които са съществували в началото на времето, когато са се зараждали многоклетъчните организми. Помислете за това. Някога, преди светлинни години, е имало само едноклетъчни същества, които егоистично са се игнорирали взаимно. Но после, няколко години по-късно, някои са се сдружили, защото е било по-ефикасно. Свързали са се химически и това свързване е направило възможно съществуването на многоклетъчни организми като нас. Защо например чернодробната клетка прави само онова, което прави само една чернодробна клетка, или сърдечната клетка, или мозъчната клетка? Отговорът е химическо свързване. Те са се отцепили, освободили са се, върнали са се към един по-примитивен стадий, като този на едноклетъчните организми преди милиони години. Ракът не е болест, а по-скоро ключ към загадката на първичната организация на живота. А имунологията е науката за това свързване.