Робин Кук: Треска

Доволен, че всичко е тихо, Антонио бавно тръгна напред, проверявайки внимателно всяко място, на което стъпваше, преди да пренесе тежестта на тялото си. Движеше се точно над главата на Чарлз.

Чарлз наблюдава обора около пет минути, преди да се увери напълно, че там раздвижване няма. Питайки се какво ли може да е чул Жан Пол, той се обърна пак към коридора. Внезапно гредите над него проскърцаха. Чарлз се вцепени и напрегнато се заслуша, надявайки се така да му се е сторило. Тогава звукът се повтори.

Тръпка на ужас премина през изтощеното му тяло. Някой беше на тавана!

Чарлз стисна ръжена с овлажнели ръце и започна да следва посоката на шумовете над главата си. Скоро се оказа до стената на стаята на Мишел, зад която бяха стълбите за тавана. Поглеждайки навън в коридора, той едва успя да различи контурите на вратата, водеща към тях. Беше затворена, но не заключена. Големият ключ стърчеше изкушаващо от бравата. Когато чу първата стъпка по стълбите, сърцето му заби силно. Никога не беше изпитвал такъв ужас. Трескаво започна да размишлява дали да заключи вратата, или просто да изчака нападателят да се появи.

Който и да слизаше надолу, го правеше мъчително бавно. Чарлз стисна ръжена с цялата сила, която успя да събере. Внезапно, прокрадващите се стъпки спряха и настъпи пълна тишина. Чарлз зачака с нарастваща паника. Отдолу, Чарлз чу Мишел да се размърдва в съня си. Изтръпна, надявайки се никой да не го извика точно сега, или, още по-лошо, да дойде при него. Чу как Жан Пол прошепна нещо на Чък. Звуците от всекидневната като че ли предизвикаха подновяване на движението по таванската стълба. Чарлз чу шум от още една стъпка, а после, за негов ужас, топката на бравата започна да се върти много бавно. Той стисна ръжена с двете си ръце и го издигна над главата си.

Антонио Феруло бавно отвори вратата на около двадесет сантиметра. От мястото си виждаше корниза, обграждащ късия коридор и съединяващ се с перилата на главното стълбище. И стълбището отвеждаше право към всекидневната. След като провери положението на кобура си, той разкопча зашеметяващата граната от колана си и дръпна щифта на предпазителя й.

Чарлз не беше в състояние да издържи и секунда повече в очакване, още повече, когато беше сигурен, че всъщност няма да успее да удари нападателя. Импулсивно вдигна крак и ритна вратата. Усети слаба съпротива, но не достатъчна, че да попречи на вратата да се затвори. Хвърли се напред, готов да превърти ключа. Но не стигна до вратата. Последва мощна експлозия. Вратата за тавана изхвръкна от мястото си и запрати Чарлз в стаята на Мишел със звъннали от трясъка уши. Надигайки се на четири крака, той видя как Феруло се претърколи по стълбите и се просна на пода в коридора.

Катрин и момчетата подскочиха при експлозията, която веднага бе последвана от бягащи стъпки по предната и задната веранда. В следващия миг един чук влетя през стъклото и през дървената барикада до предния вход, само на няколко сантиметра от главата на Чък. През дупката се провря една ръка и затърси ключалката отвътре. Реакцията на Чък беше да я сграбчи и дръпне. Жан Пол хвърли бухалката и се притече на помощ на брат си. Обединените им усилия издърпаха съпротивляващата се ръка до края й и я притиснаха към парчетата стъкло, останало по рамката. Невидимият мъж изкрещя от болка. Гръмна пистолет и от пода се отцепиха трески, което убеди момчетата да я пуснат.

В кухнята Катрин стисна по-здраво пушката, докато двама мъже се бореха с вече разбитата задна врата. Те успяха да освободят пристегналото я въже и широко я разтвориха. Чувалите с картофи се разлюляха, но този път мъжете успяха да се наведат. Уоли Краб грабна чувала, докато се връщаше по дъгата си навътре, докато Брезо влезе през вратата. Катрин насочи пушката към земята и натисна спусъка. Цял пълнител с птичи сачми засипа линолеума, рикошира и достигна вратата и Брезо. Брезо незабавно смени посоката и последва Уоли навън през верандата, докато Катрин зареди нов пълнител и го изпразни към освободената вече врата.

Както внезапно беше започнало нападението, така внезапно и приключи. Жан Пол изтича в кухнята, за да намери там Катрин, съвсем неподвижна след преживяното. Той затвори задната врата и отново я върза, после взе пушката от разтрепераните й ръце. Чък се качи горе, да види дали Чарлз е добре и се изненада да види баща си наведен над някакъв обгорен и зашеметен непознат.

С помощта на Чък Чарлз отнесе мъжа на долния етаж и го върза за един стол във всекидневната. Катрин и Жан Пол дойдоха до кухнята и всички положиха усилия да дойдат на себе си след опъващото нервите вълнение. За никого нямаше надежда за сън, освен за Мишел. След няколко минути момчетата изказаха желание да подновят наблюдението и изчезнаха горе. Катрин се върна в кухнята да направи прясно кафе.