Робин Кук - Треска

— Извинете ме, докторе.

— Няма нищо — каза д-р Кайцман, видимо доволен от прекъсването. — Трябваше да тръгвам и без това. — После, поглеждайки към Чарлз, той каза: — Другото, което исках да ви съобщя, е, че левкемичните клетки на Мишел изглеждат почти напълно изчезнали. Мисля, че тя е в ремисия.

Чарлз усети да го облива гореща вълна.

— Господи! Това е великолепно! — каза развълнувано той. Тогава го проряза острата болка, която му напомни къде се намира.

— Наистина е! — отвърна д-р Кайцман. — Ние всички много се радваме. Кажете ми, Чарлз, какво направихте с Мишел, докато тя беше в къщата ви?

Чарлз с мъка сдържаше радостта си. Надеждите му литнаха високо. Може би Мишел беше излекувана. Може би всичко беше станало така, както беше предположил, че ще стане. Вдигайки поглед към Кайцман, Чарлз се поколеба за момент. Прецени, че на този етап не желае да навлиза в детайли и каза:

— Просто се опитах да стимулирам имунната й система.

— Искате да кажете, като използвахте спомагателно средство, като например BCG? — попита д-р Кайцман.

— Нещо подобно — отговори Чарлз. Не беше във форма, за да навлиза в научни дискусии.

— Е — каза д-р Кайцман, тръгвайки към вратата, — ще трябва да поговорим за това. Очевидно, каквото и да сте предприели, е помогнало на хемотерапията, която й беше дадена преди това в болницата. Не разбирам каква последователност сте приложили, но ще поговорим по това, когато се почувствате по-добре.

— Да — съгласи се Чарлз, — когато съм по-добре.

— Както и да е, сигурно знаете, че процесът по настойничеството беше прекратен. — Д-р Кайцман намести очилата си, кимна на лаборанта и излезе.

Радостната възбуда на Чарлз, предизвикана от новината на д-р Кайцман, притъпи болката от процедурата по-ефикасно от морфин. След като приключи с подготовката, лаборантът се отдръпна и машината за плюсово налягане вкара въздух в белите дробове на Чарлз, нещо, което никой пациент не би извършил сам върху себе си, поради невероятната болка. Процедурата продължи двадесет минути и когато лаборантът най-после си отиде, Чарлз беше изтощен. Въпреки нестихващата болка, той потъна в дълбок сън.

Несигурен колко време е спал, Чарлз се събуди от шум в другия край на стаята. Обърна глава към вратата и се изненада, когато видя, че не е сам. Там, на не повече от метър и половина от леглото, седеше д-р Карлос Ибанез. Със сключените в скута кокалести пръсти и разрошена посивяла коса, той изглеждаше остарял и крехък.

— Надявам се, че не ви безпокоя — кротко каза д-р Ибанез.

У Чарлз започна да се надига гняв, но когато си спомни новината на д-р Кайцман, гневът се стопи. Замести го пълна безучастност.

— Радвам се, че се оправяте така добре — каза д-р Ибанез. — Хирурзите ми казаха, че сте имали късмет.

„Късмет! Какъв относителен термин!“, помисли с раздразнение Чарлз.

— Мислите, че да ви прострелят в гърдите е късмет? — попита той.

— Нямах това предвид — с усмивка каза д-р Ибанез. — Това, че куршумът се е ударил в лявата ви ръка, явно е забавило скоростта му, така че, когато е навлязъл в гърдите ви, не е улучил сърцето. Това е било късмет.

Чарлз пак усети да го прерязва болка. Въпреки че не се смяташе за голям късметлия, сега нямаше настроение за спорове. Поклати леко глава, за да покаже, че е чул коментара на д-р Ибанез. А в действителност се питаше защо старецът беше дошъл.

— Чарлз! — каза д-р Ибанез с подновена сила. — Тук съм, за да преговаряме.

„Да преговаряме?“ — помисли Чарлз с недоумяващ поглед. — „За какво, по дяволите, говори той?“

— Мислих дълго, за всичко — каза д-р Ибанез. — И съм готов да призная, че съм допуснал някои грешки. Бих желал да ги компенсирам сега, ако вие желаете да съдействате.

Чарлз завъртя глава и загледа бутилките над себе си, съсредоточи вниманието си в интравенозната течност, процеждаща се капка по капка през микропорестия филтър. Положи усилия да се овладее, за да не каже на Ибанез да върви по дяволите.

Директорът зачака Чарлз да отговори, но когато разбра, че отговор няма да последва, прочисти гърлото си и каза:

— Позволете ми да бъда откровен, Чарлз. Зная, че можете да ни причините много неприятности сега, когато се превърнахте в един вид знаменитост. Но това няма да е добре за никого. Убедих борда на директорите да не повдига обвинения срещу вас и да бъдете върнат отново на работа…

— По дяволите с вашата работа — остро каза Чарлз. Изтръпна от болка.

— Добре — примирително каза д-р Ибанез. — Мога да ви разбера, ако не искате да се върнете в Уайнбъргър. Но съществуват и други институти, където можем да ви съдействаме да получите работа, която вие желаете, назначение, при което някой да не ви пречи да извършвате проучванията си.