Робин Кук - Треска

Чарлз се замисли за Мишел, питайки се какво ли беше успял да постигне за нея. Наистина ли беше попаднал на нещо важно? Не знаеше все още, но трябваше да разбере. А за целта трябваше да разполага с лабораторно оборудване.

Обърна се и спря поглед върху лицето на д-р Ибанез. Противно на чувствата, които изпитваше към Морисън, Чарлз никога не беше мразил д-р Ибанез.

— Трябва да ви предупредя, че ако преговарям, ще поставя много изисквания. — Всъщност, Чарлз до сега въобще не беше мислил какво ще прави, след като оздравее. Но сега, докато лежеше тук и наблюдаваше директора, мислено бързо прехвърли всички алтернативи.

— Готов съм да посрещна изискванията ви, в случай че са разумни — каза д-р Ибанез.

— А какви са вашите условия към мен? — попита Чарлз.

— Само това, да не злепоставяте Уайнбъргър. Скандалът дотук беше достатъчен.

За секунда Чарлз не беше сигурен какво точно има предвид д-р Ибанез. Меко казано събитията от изминалата седмица го бяха шокирали поради осъзнаването на собствената му уязвимост и безсилие. Изолиран първо в дома си, после в отделението за реанимация, Чарлз не беше в състояние да обхване истинските размери на шума, който се беше вдигнал около името му и го беше направил централна фигура на средствата за масова информация. Тъй като беше известен учен, рискувал живота си, за да спаси дъщеря си, сега пресата с радост щеше да се вслушва във всяка критика, която той би отправил към Уайнбъргър, особено след неотдавнашните черни точки, които института си беше спечелил. Смътно Чарлз започна да оценява преимуществото си при предстоящите преговори.

— Добре — каза бавно той, — искам такава длъжност на научен работник, при която сам да си бъда началник.

— Това може да се уреди. Вече влязох в контакт с един приятел в Бъркли.

— И тези проучвания за „Кансеран“ — каза Чарлз. — Резултатите от всички вече проведени опити трябва да се изхвърлят. Лекарството трябва да се изследва отново, така, сякаш току-що сте го получили.

— Вече сме наясно по този въпрос — каза д-р Ибанез. — Започнахме съвсем ново изследване за токсичност.

Чарлз широко разтвори очи, изненадан от думите на Ибанез.

— И още, остава проблемът с „Рисайкъл Лтд“. Изхвърлянето на химикали в реката трябва да спре.

Д-р Ибанез кимна:

— Действията, предприети от вашия адвокат, предизвикаха намесата на Агенцията за опазване на околната среда и разбирам, че проблемът не след дълго ще бъде разрешен.

— И още — каза Чарлз, питайки се до къде ли може да продължи, — искам „Бруър Кемикълс“ да компенсира финансово загубата на семейство Шонхаузер. Не е нужно официално да обявяват името си.

— Мисля, че бих могъл да уредя това, особено ако остане анонимно.

Последва пауза.

— Нещо друго? — попита д-р Ибанез.

Чарлз беше удивен, че е съумял да стигне толкова далеч. Опита се да измисли още нещо, но не успя.

— Мисля, че това е всичко.

Д-р Ибанез се изправи и върна стола на мястото му до стената.

— Съжалявам, че ще ви изгубим, Чарлз. Наистина съжалявам.

Чарлз продължи да го наблюдава, докато излезе и тихо затвори вратата след себе си.

Чарлз реши, че ако изобщо някога пак прекосява страната, то ще го направи без деца и непременно с климатична инсталация. А пък ако се наложеше да избира между тези две възможности, непременно щеше да е поне първата. Трите му деца се бяха хванали гуша за гуша още от момента, в който напуснаха Ню Хемпшир, въпреки че сутринта бяха съвсем кротки, като че ли огромната шир на пустинята на щата Юта им беше вдъхнала почтително мълчание. Чарлз погледна назад през огледалото. Жан Пол седеше точно зад него и беше вперил поглед вън, през прозореца до себе си. До него беше Мишел, отегчена и неспокойно търсеща си занимание. Отзад, в най-отдалечения край на комбито, Чък си беше направил леговище. Четеше почти през цялото време учебник по химия, ако изобщо беше възможно да си го представи човек! Чарлз разтърси глава, казвайки си, че никога няма да бъде в състояние да проумее това момче, което сега беше заявило, че ще се яви на лятна сесия в университета. Чарлз беше неимоверно зарадван, когато синът му съобщи, че има намерение да става лекар, дори това да беше временна прищявка.

Когато пресичаха Боненвил Солт Флатс западно от Солт Лейк Сити, Чарлз хвърли поглед към съседната седалка, където беше Катрин. Тя се беше задълбочила в някаква бродерия още в началото на пътуването и явно мислите й бяха насочени изцяло към повтарящия се мотив. Но усетила вниманието на Чарлз, тя вдигна поглед и очите им се срещнаха. Независимо от досаждането на децата, двамата споделяха непрекъснато засилващата се радост, колкото повече ужасните преживявания от болестта на Мишел и от онази последна потресаваща сутрин избледняваха в миналото.