Робин Кук - Треска

На Мишел никак не й хареса идеята, но позволи на Чарлз да започне наново венозно преливане. Катрин седеше до нея и държеше ръката й. Момчетата бяха горе и следяха за подозрително раздвижване навън.

Без да споделя с Катрин или Мишел, Чарлз се беше подготвил за евентуални усложнения, когато даде на дъщеря си първата доза от трансферния фактор. Въпреки че беше разредил разтвора със стерилизирана вода, все пак се тревожеше за страничните ефекти, които можеше да причини. След първата нищожна доза, той измери пулса и кръвното й налягане. Успокои се, когато не забеляза никаква промяна.

В полунощ семейството се събра във всекидневната. Чарлз беше вече дал на Мишел приблизително една шестнадесета част от трансферния фактор. Единствената видима промяна в състоянието й беше лекото покачване на температурата й и тя беше заспала веднага. Решиха да стоят на стража, на смени по два часа. Въпреки че всички бяха изтощени, Чък настоя да поеме първото дежурство и се качи на втория етаж. Чарлз и Катрин заспаха почти мигновено. Жан Пол остана известно време буден и чуваше как брат му ходи от стая в стая горе.

Следващото нещо, което Жан Пол усети, беше когато Чък лекичко го побутваше. Струваше му се, че току-що е заспал, но Чък го увери, че е два през нощта и че е време да става.

— Беше спокойно досега, само един камион дойде преди около час и спря до полицейските коли. Но не видях никого.

Жан Пол кимна, после слезе до банята на приземния етаж, за да измие лицето си. Връщайки се в тъмната всекидневна, той се подвоуми дали да остане там, или да се качи горе. Тъй като придвижването из всекидневната беше трудно, предпочете да се качи в собствената си стая. Леглото изглеждаше примамливо, но устоя на изкушението. Вместо това погледна между дъските, закриващи прозореца. Не можеше да види много, дори не можеше да каже дали продължава да вали сняг или само вятърът го раздухва. Във всеки случай, из въздуха кръжаха безброй снежинки.

Обходи бавно стая след стая, както беше чул да прави Чък и се взираше в тъмнината навън. Цареше абсолютна тишина, нарушавана понякога единствено от поривите на вятъра, който раздрънкваше щорите отвън. Сядайки в спалнята на родителите си, която гледаше надолу към алеята, Жан Пол се опита да различи камиона, но не успя. После чу някакъв звук, като почукване на метал върху камък. Обърна се по посока към шума и установи, че идва откъм камината. Същият комин свързваше и камината във всекидневната. Отново чу шума.

Без да се колебае повече, той се втурна надолу към всекидневната.

— Татко — прошепна Жан Пол, — събуди се.

Чарлз премигна, после седна.

— Четири часът? — попита Чарлз.

— Не — прошепна Жан Пол. — Чух шум в спалнята ви. Като че ли идваше от камината.

Чарлз скочи, събуждайки Катрин и Чък.

— Жан Пол само си въобразява, че е чул шум — прошепна Чък.

— Зная, че чух шум — отвърна Жан Пол, засегнат.

— Добре! Добре! — каза Чарлз. — Слушайте, трябва ни още поне един ден. Ако се опитат да влязат с взлом, трябва да им попречим.

Чарлз даде пушката на Катрин и я изпрати до задната врата. Остави момчетата на предния вход, въоръжени с бейзболната бухалка на Жан Пол. Оставяйки за себе си ръжена, Чарлз се изкачи по стълбището и влезе в голямата спалня. Заставайки до камината, той се поздрави за предвидливостта си да запуши комините. Но не чу нищо, освен свистенето на вятъра в корнизите.

След няколко минути Чарлз напусна спалнята, прекоси коридора и влезе в спалнята на Мишел. Оттук се виждаше стопанската постройка, откъдето започна атаката предишната нощ, но сега пред погледа му бяха само боровете, леко поскърцващи под напора на вятъра.

Антонио Феруло облегна алуминиевата стълба срещу комина и се покатери на покрива. Промъкна се като котка на перваза и стигна до един от таванските прозорци. После, след като се привърза и с въже за предпазна мярка от евентуално подхлъзване, бавно слезе по наклона на покрива и стигна до основата на една от капандурите. Там отряза малко парче от стъклото на прозореца, после внимателно го отвори и го лъхна спарения въздух на таванското помещение. Светна фенерчето си и погледна вътре. Беше отрупано с обичайните сандъци и кашони, но с радост забеляза, че подът беше нормален, а не от разположени на разстояние греди. Скочи в стаята абсолютно безшумно. Феруло зачака, заслушан да долови признаци на движение из къщата. Не бързаше. Знаеше, че Хойт вече е заел позицията си под предната веранда, готов да разбие предната врата. Нейлсън беше настоял двама от полицаите му също да участват. Те трябваше да разбият задната врата след експлозията, но ако нещата се развиеха по начина, по който възнамеряваше Феруло, операцията щеше да е приключила преди тяхното влизане.