Робин Кук - Треска

Жан Пол искаше да отиде до къщата, но се страхуваше от среща с полицаите, а и лесно можеше да види, че е обградена от всички страни.

Като се приведе, за да избегне една снежна топка, хвърлена от един от бившите му приятели, Жан Пол мина пак през тълпата и пресече пътя. След няколко минути му се стори, че забелязва познат силует. Беше Чък, облечен в скъсано и измачкано яке с качулка, обточена с кожа.

— Чък! — възбудено извика Жан Пол.

Чък хвърли един поглед по посока на Жан Пол, после се обърна и се спусна бързо към близките дървета. Жан Пол го последва и извика още няколко пъти.

— За бога! — изсумтя Чък, когато Жан Пол го настигна на една малка полянка. — Защо не се развика още по-високо, така че да те чуят всички?

— Какво искаш да кажеш? — попита Жан Пол смутен.

— Опитвам се да остана незабелязан, така че да разбера какво, по дяволите, става тук — каза Чък. — А ти се появяваш и крещиш името ми. Исусе!

На Жан Пол изобщо не му беше минавала през ум идеята да се прикрива.

— Аз знам какво става тук — каза Жан Пол. — Градът иска да залови татко, защото той се опитва да затвори фабриката. И всички казват, че е полудял.

— Но не е само градът — каза Чък — Пуснаха го по телевизията снощи в Бостън. Татко е отвлякъл Мишел от болницата.

— Наистина ли? — възкликна Жан Пол.

— Наистина ли? Това ли е всичко, което можеш да кажеш? Аз мисля, че е направо чудо, а ти ми казваш само „наистина ли“. Татко е сложил в малкия си джоб цялата скапана болница! Много ми харесва!

Жан Пол замислено загледа брат си. Ситуацията, която той смяташе за тревожна, за Чък изглеждаше вълнуваща.

— Знаеш ли, ако опитаме заедно, може и да успеем да помогнем — каза Чък.

— Наистина ли? — каза Жан Пол. Рядък случай — Чък да поиска да обедини усилията си с когото и да е.

— Исусе. Кажи нещо малко по-интелигентно.

— Как бихме могли да помогнем? — попита Жан Пол.

На момчетата им бяха необходими около пет минути, за да решат какво ще направят, след като пресякоха пътя и се доближиха до полицейските коли. Чък се беше самоназначил за официален говорител, така че се отправи към Франк Нейлсън.

Шефът беше изключително радостен да намери момчетата. Тъкмо беше попаднал в задънена улица и не знаеше какво да предприеме, когато те му се представиха. Въпреки че отказа на искането им да ги пусне в къщата, за да се опитат да преговарят с баща си, той ги склони да използват мегафона и изразходва цели тридесет минути, за да ги инструктира какво да му кажат. Той се надяваше Чарлз да се съгласи на разговор със синовете си и да им каже условията си, при които би могла да се разреши ситуацията. Франк беше доволен, че момчетата проявяваха такава готовност. Когато всичко беше готово, Франк взе мегафона, поздрави тълпата, после го насочи към къщата. Гласът му прогърмя по алеята, призовавайки Чарлз да отвори вратата и да разговаря със синовете си.

Нейлсън свали мегафона си и зачака. От къщата не последва нито звук, нито раздвижване. Шефът повтори съобщението, после пак изчака със същия резултат. Проклинайки под нос, той връчи инструмента на Чък и му каза да опита.

Чък пое мегафона с разтреперани ръце. Натисна бутона и заговори:

— Татко, това съм аз, Чък, и Жан Пол. Чуваш ли ме?

На третия път опръсканата с боя врата се открехна на около десет сантиметра.

— Чувам те, Чък — извика Чарлз.

Същият момент Чък се прекатери през предните калници на двете патрулни коли, хвърляйки мегафона. Жан Пол го последва незабавно. Всички, включително доброволците, бяха вперили погледи в къщата, когато момчетата предприеха атаката си и за момент не реагира никой. Това даде шанс на Чък и Жан Пол да подминат колите и да хукнат нагоре по алеята.

— Хванете ги! По дяволите, хванете ги! — изкрещя Нейлсън.

От тълпата се разнесоха възгласи. Няколко доброволци, поведени от Бърни Крофърд, се затичаха да заобиколят полицейските коли.

Въпреки че беше по-малък, Жан Пол беше атлетът, така че бързо изпревари брат си, който се затрудняваше да тича по хлъзгавата алея. На малко повече от десет метра след колите Чък загуби равновесие и падна на земята. Едва успявайки да си поеме въздух, той се опита да се изправи, но точно тогава Бърни го настигна и сграбчи скъсаното му войнишко яке. Чък се дръпна рязко, за да се освободи, но вместо това успя да накара Бърни да загуби равновесие. Полицаят падна по гръб, а Чък се оказа отгоре му. При сблъсъка кокалестото тяло на Чък удари Бърни така, че изкара въздуха му с пронизително свистене.