Робин Кук - Треска

— Аз не бих съдила толкова прибързано. Може да е бил под твърде голямо напрежение поради цялата публичност, която предизвика. Може да е имало смекчаващи вината обстоятелства.

— Когато става дума за почтеност, няма смекчаващи вината обстоятелства.

— Е, не съм съгласна. Хората имат и проблеми. Не всички са супермени като теб.

— Не ми сервирай всички тези философски дрънканици — каза Чарлз. Беше изненадан от злобата, вмъкната в коментара на Елън.

— Добре, няма. Но малко човешка благосклонност би ти се отразила добре, Чарлз Мартел. Изобщо не ти пука за чувствата на другите. Всичко, което правиш, е да вземаш. — Гласът на Елън трепереше от възбуда.

В лабораторията настъпи напрегната тишина. Елън привидно се зае отново с работата си. Чарлз отвори лабораторната си книга, но не успя да се концентрира. Не беше имал намерение думите му да прозвучат така рязко и явно беше обидил Елън. Наистина ли не обръщаше внимание на чувствата на другите? Това беше първият случай, когато Елън казваше нещо критично за него. Чарлз се запита, дали имаше някаква връзка с краткотрайните им интимни отношения точно преди да се появи Катрин. След толкова много години на съвместна работа, то беше по-скоро в резултат на навик и близост, отколкото нежни чувства, и се случи по време, когато Чарлз най-после се отърсваше от страшната депресия след смъртта на Елизабет. Беше продължило само месец. Тогава Катрин дойде в института на временна работа, за ваканцията. След това той и Елън никога не разговаряха по въпроса. По него време Чарлз беше решил, че е по-лесно да остави епизода сам да се изплъзне в миналото.

— Извинявай, ако съм казал нещо ядосан — каза Чарлз. — Не съм имал намерение. Увлякох се.

— И аз съжалявам за това, което казах — каза Елън, а в гласа й все още се усещаше скрито напрежение.

Чарлз не й повярва. Искаше му се да я попита дали тя наистина смята, че е безчувствен, но не събра смелост.

— Впрочем — добави Елън, — д-р Морисън иска да те види колкото може по-скоро. Обади се, преди да дойдеш.

— Морисън може да почака — каза Чарлз. — Давай да започваме тук.

Катрин беше ядосана на Чарлз. Тя не спадаше към хората, които се стараеха да прикриват такива чувства; освен това смяташе, че е права. След кървенето на Мишел тази сутрин, той би могъл да промени свещения си график и лично да заведе Мишел в Педиатричната болница. В края на краищата, лекарят беше той. Пред очите на Катрин се мяркаха ужасни картини, как носът на Мишел може да кърви по целия път, докато са в колата. Можеше ли да кърви до смърт? Катрин не беше наясно, но вероятността за това й изглеждаше достатъчно реална, за да я ужаси. Катрин мразеше всичко, свързано с болести, кръв и болници. Тя не беше сигурна защо подобни неща я смущаваха, въпреки че вероятно донякъде бяха свързани с един усложнен апандисит, който преживя на десет години. Нещо се бяха объркали при поставяне на диагнозата — първо в лекарския кабинет, а после в болницата. Дори и днес съвсем живо си спомняше белите плочки и антисептичната миризма. Но най-ужасна от всичко беше процедурата по вагиналния преглед. Никой не се беше опитал да й обясни. Просто я накараха да легне. Чарлз знаеше всичко това, но пак настоя да отиде в лабораторията си точно навреме и да остави Катрин да заведе Мишел в болницата.

Като реши, че може да има известна безопасност в по-голямата бройка, Катрин седна до кухненския телефон и набра номера на Мардж Шонхаузер, за да провери дали не би искала да я откара до Бостън. Ако Тад беше все още в болницата, вероятността беше все още голяма. Някой вдигна телефона при втория сигнал. Беше Нанси, шестнадесетгодишната дъщеря на Шонхаузер.

— Майка ми вече е в болницата.

— Ами казах си, нека да опитам — каза Катрин. — Ще видя дали мога да я намеря, докато съм там. Обаче ако не мога, кажи й, че съм се обаждала.

— Разбира се — каза Нанси. — Знам, че ще се зарадва, че си я търсила.

— Как е Тад? — попита Катрин. — Ще се върне ли скоро в къщи?

— Ужасно е болен, мисис Мартел. Наложи се да му присаждат костен мозък. Взеха проби от всички деца в семейството ни и единствено малката Лиза се оказа подходяща. Живее под пластмасова палатка, за да го предпазват от микроби.

— Страшно съжалявам да чуя това! — каза Катрин. Усети как я напуска част от смелостта й. Нямаше представа какво означава трансплантация на костен мозък, но й звучеше сериозно и заплашително. Каза довиждане на Нанси и затвори телефона.

Остана за момент така замислена, ужасена от емоционалната страна на срещата с Мардж и от усещането на вина за това, че не й се обади по-рано. Болестта на Тад направи страховете й за кръвотечението от носа на Мишел да изглеждат дреболия при сравнението. Катрин въздъхна дълбоко и влезе във всекидневната.