Робин Кук - Треска

Елън Шелдън, неговата асистентка през последните шест години, скочи. Беше се съсредоточила в тишината на лабораторията, докато настройваше уредите, за да изолира серумни протеини. Както обикновено, беше дошла в седем и петнадесет, за да подготви всичко за неизменното пристигане на Чарлз в седем и четиридесет и пет. В осем Чарлз обичаше вече да е започнал работа, особено сега, когато резултатите бяха толкова обещаващи.

— Ако аз затръшнех така вратата, ти щеше да направиш невероятен скандал — каза Елън раздразнена.

Тя беше тъмнокоса, привлекателна жена на тридесет, и носеше косата си събрана на тила, като по раменете й се спускаха само няколко къдрици. Когато я нае, Чарлз предизвика някои ревниви закачки от колегите си, но в действителност екзотичната й красота му направи впечатление едва след като бе работил няколко години с нея. В чертите й нямаше нищо изключително; интерес представляваше комбинацията им като цяло. Но що се отнасяше до Чарлз, най-важните аспекти бяха интелекта й, желанието за работа и отличното й обучение в МИТ 3 3 МИТ — съкращение на „Масачузетски Институт по Технологиите“ — университет в Кеймбридж, щат Масачузетс, САЩ, известен с научното ниво обучението и с изследванията на нови технологии. — Б.пр. .

— Извинявай, ако съм те стреснал — каза Чарлз, окачвайки палтото си. — Но там навън има тълпа от репортери, а знаеш отношението ми към тях.

— Ние всички знаем отношението ти към тях — съгласи се Елън и продължи работата си.

Чарлз седна на бюрото си и започна да прелиства книжата. Лабораторията му беше голяма правоъгълна стая, с лична канцелария, към която водеше една врата в дъното. Чарлз се беше отказал от канцеларията и я беше превърнал в помещение за опитни животни, а в лабораторията беше сложил едно достатъчно удобно метално бюро. Помещенията за животни се намираха в отделно крило в задната част на института, но Чарлз предпочиташе някои от експерименталните му животни да бъдат наблизо, за да може да наблюдава какви грижи се полагаха за тях. Той знаеше, че добрите опитни резултати до голяма степен зависеха от грижата за животните, а Чарлз винаги обръщаше особено внимание на подробностите.

— И какво правят всички тези репортери тук, всъщност? — попита Чарлз. — Да не би нашият безстрашен предводител да е направил някое научно откритие във ваната си снощи?

— Бъди малко по-великодушен — скара му се Елън. — Някой трябва да върши и административната работа.

— Извини ме — саркастично преувеличено каза Чарлз.

— Всъщност, касае се за нещо сериозно — каза Елън. — Случката с Брайтън е стигнала до „Ню Йорк Таймс“.

— Тези докторчета от новото поколение наистина обичат публичност — каза Чарлз, поклащайки глава с отвращение. — Мисля, че след онази екзалтирана статия в списание „Таймс“ преди месец, би следвало да е доволен. Какво, по дяволите, е направил?

— Не ми казвай, че не си чул! — Елън беше изумена.

— Елън, аз идвам тук, за да работя. Ти най-добре от всички хора би трябвало да знаеш това.

— Вярно, но тая ситуация с Брайтън… Всички знаят. Тя си е клюката на института поне от една седмица.

— Ако не те познавах, бих си казал, че се опитваш да ме обидиш. Ако не искаш да ми казваш, недей. Всъщност, от тона ти започвам да си мисля, че май ще е по-добре да не зная.

— Е, лошо е — съгласи се Елън. — Шефът на Отдела за животни докладвал на директора, че д-р Томас Брайтън се е промъкнал в лабораторията и е подменил собствените си заразени с рак мишки със здрави.

— Чудесно — насмешливо каза Чарлз. — Явно, идеята му е била да изкара лекарството си чудотворно.

— Точно така. Което е още по-интересно, тъй като точно неговото лекарство „Кансеран“ го направи толкова популярен напоследък.

— И положението му тук в института — добави Чарлз, усещайки как лицето му се зачерви от гняв. Той не одобряваше цялата публичност, която си спечели д-р Томас Брайтън, но когато изказа гласно мнението си разбра, че колегите му го отдадоха на завист.

— Съжалявам го — каза Елън. — Това вероятно ще даде голямо отражение върху кариерата му.

— Добре ли чувам? — попита Чарлз. — Ти съжаляваш това малко престъпно копеле? Надявам се, че направо ще изхвърлят този измамник от медицината. Ами че този момък в крайна сметка е лекар. Да мамиш в изследователската работа е същото, както да мамиш при лекуването на пациенти. Не! По-лошо е. В първия случай може в крайна сметка да нараниш много повече хора.