Робин Кук - Треска

След още четири залъка, Жан Пол свърши със закуската си, също стана и остави чинията в мивката. С една хартиена салфетка изтри кръвта на Мишел.

— Дявол да го вземе! — каза Чарлз, излизайки от къщата през задната врата. Бурята беше докарала североизточния вятър, а с него и миризмата на изгоряла гума от фабриката за преработка. — Каква воня!

— Гадна дупка, не място за живеене! — каза Чък.

Опънатите нерви на Чарлз настръхнаха от дръзката забележка, но той се въздържа. Сутринта и без това беше достатъчно лоша. Стиснал здраво зъби, той се сгуши в коженото си яке, за да се предпази от снежната вихрушка и си запробива път към гаража.

— Веднага щом успея, тръгвам за Калифорния — каза Чък, стъпвайки внимателно в следите на Чарлз. Беше се натрупал около трисантиметров сняг.

— По начина, по който се обличаш, там ще си съвсем на място — каза Чарлз.

Жан Пол, последен в колоната, се изсмя, а дъхът му излетя като облаче пара. Чък се завъртя и го бутна в дълбокия сняг извън утъпканата пътека. Чуха се ядосани закани, но Чарлз не им обърна внимание. Беше твърде студено, за да се спира. Резките пориви на вятъра щипеха, а миризмата му беше ужасна. По-рано беше различно, фабриката за каучук заработи през 1971 — една година след като с Елизабет купиха къщата. Преместването тук всъщност беше нейна идея. Искаше децата й да израснат в чистия, свеж въздух извън града. Каква ирония, помисли си Чарлз, докато отключваше гаража. Но не беше чак толкова лошо. Усещаха миризмата от фабриката само когато вятърът духаше от североизток, а това, за щастие, не ставаше много често.

— Проклятие — каза Жан Пол, загледан надолу към рибарника. — С този нов сняг сега ще трябва наново да почиствам цялата си площадка за хокей. Хей, татко, как така водата около къщичката на Мишел не замръзва никога?

След като подпря вратата с едно парче тръба, Чарлз погледна към рибарника.

— Не знам. Никога не съм мислил за това. Трябва да има някаква връзка с течението, защото там оня провлак води до реката, а пък той също не е замръзнал.

— Ъх — каза Чък, сочейки някъде зад къщичката. Там, върху замръзналата кал, ограждаща езерцето, лежеше мъртва дива патица. — Ето още една. Сигурно и те не могат да понасят вонята.

— Странно — каза Чарлз, — не сме виждали патици от няколко години. В началото, когато се преместихме тук, ми се налагаше да ги гоня от къщичката на Мишел. А после изчезнаха.

— Ето още една — извика Жан Пол. — Но тази не е мъртва. Подскача наоколо.

— Изглежда като пияна — каза Чък.

— Хайде, дай да й помогнем.

— Нямаме много време — предупреди Чарлз.

— О, хайде! — Жан Пол се затича през замръзналия отгоре сняг.

Нито Чарлз, нито Чък споделяха ентусиазма на Жан Пол, но все пак го последваха. Когато го настигнаха, той се беше навел над нещастното същество, мятащо се като в агония.

— Господи, има припадък от епилепсия! — каза Чък.

— Какво му е, татко? — попита Жан Пол.

— Нямам и най-малка представа. Птичата медицина не е точно от силните ми страни.

Жан Пол се наведе пак, хвана птицата и се опита да спре ужасните й спазми и гърчове.

— Не съм сигурен дали трябва да я пипаш — каза Чарлз. — Не зная дали „пситтакозис“ 1 1 Пситтакозис — сериозно заболяване у някои птици, заразно и за хора. — Б.пр. се пренася от патиците.

— Мисля, че просто трябва да я убием и да я избавим от страданията й — каза Чък.

Чарлз изгледа по-големия си син, чийто поглед беше прикован в болната птица. Кой знае защо, предложението на Чък му се стори жестоко, въпреки че вероятно беше правилно.

— Може ли да я пренеса в гаража за през деня? — замоли се Жан Пол.

— Ще си взема въздушната пушка и ще я спася от нещастието й — каза Чък. Беше негов ред да си върне на Жан Пол.

— Не! — изкомандва Жан Пол. — Може ли да я сложа в гаража, татко? Моля те!

— Добре — каза Чарлз. — Но не я докосвай. Изтичай и донеси кутия или нещо друго.

Жан Пол се стрелна със скоростта на заек. Чарлз и Чък се изправиха един срещу друг над болната птица.

— Не изпитваш ли и капка съчувствие? — попита Чарлз.

— Съчувствие? Ти ме питаш за съчувствие след всичко онова, което правиш с всички онези животни в лабораторията си? Каква шега!

Чарлз изпитателно се вгледа в сина си. Стори му се, че вижда нещо повече от неуважение. Стори му се, че видя омраза. Чък стана загадка за Чарлз от деня, в който навлезе в пубертета. С известно затруднение потисна желанието си да му удари плесница.

С присъщата си изобретателност, Жан Пол беше открил голяма картонена кутия, както и една стара възглавница. Беше срязал възглавницата и напълнил кутията с перушината. Сега използва калъфката, за да вземе птицата и да я премести в кутията. Както обясни на Чарлз, перушината щеше да послужи за две неща — да предпазва птицата от нараняване, ако получеше нов припадък, и да я топли. Чарлз кимна одобрително и всички се качиха в колата.