Робин Кук - Треска

— Надявам се — съвсем спокойно произнесе Чарлз, — че външния ти вид и оценките ти нямат нищо общо. Вярвам, че в колежа се справяш добре. Не сме чували много по този въпрос.

— Оправям се — каза Чък най-после и се загледа пак в храната си.

Да се опълчи срещу баща си, беше нещо ново за Чък. Преди да влезе в колежа, избягваше всякакви конфронтации. Сега обаче сам си ги търсеше. Беше сигурен, че Катрин е забелязала това и го одобрява. В края на краищата, Чарлз и с нея се държеше като тиранин.

— Щом ще ходя с голямата кола до Бостън, ще ми трябват още пари — каза Катрин, опитвайки се да промени темата. — И като стана дума за пари, обадиха се онези от петролната станция и казаха, че няма да ни зареждат с нови доставки, докато не си уредим сметките с тях.

— Напомни ми довечера — бързо каза Чарлз. Не му се обсъждаха финансови проблеми.

— Както и таксата ми за първия семестър, дето изобщо не е платена — обади се Чък.

Катрин вдигна поглед от чинията си и загледа Чарлз, надявайки се да чуе опровержение на неоснователното твърдение на Чък. Таксата за семестъра беше крупна сума пари.

— Получих съобщение вчера — каза Чък, — където пише, че срокът отдавна е минал и че няма да ми се зачете семестъра, ако не платим.

— Но парите бяха изтеглени от сметката! — каза Катрин.

— Използвах ги в лабораторията — обясни Чарлз.

— Какво? — Катрин беше потресена.

— Ще ги възстановим. Имах нужда от нова порода мишки, а не се предвижда да ми отпуснат пари преди март.

— Купил си плъхове с парите за следването на Чък? — попита Катрин.

— Мишки — коригира я Чарлз.

С едно много приятно усещане за „Ето, знаех си аз!“, Чък следеше развоя на дискусията. Той си получаваше подобни съобщения от счетоводството на колежа вече месеци наред, поне ги носеше в къщи, очаквайки удобен момент, когато въпросът ще се повдигне от само себе си, без негова намеса. И ето ти сега прекрасен повод, на по-добър не би могъл и да се надява.

— Направо чудесно! — каза Катрин. — И какво смяташ да ядем докато дойде март, след като уредиш сметката на Чък?

— Ще имам грижата — сопна се Чарлз. Старанието му да се защити избиваше в неоправдан гняв.

— Мисля, че може би ще трябва да се хвана на работа — каза Катрин. — Имат ли нужда от машинописки в института?

— За бога! Не сме в криза! — каза Чарлз. — Нещата са под контрол, така че би трябвало по-скоро да завършиш тази своя дипломна работа и да си избереш професия, която съответства на образованието ти. — Катрин се опитваше да завърши доктората си по литература почти от три години.

— Значи сега излиза, че таксата за следването на Чък не е платена, само защото аз не съм се дипломирала — саркастично каза Катрин.

Мишел влезе в кухнята. И Катрин и Чарлз вдигнаха погледите си към нея, моментално забравяйки за спора. Беше се облякла в бяло поло и розов пуловер с монограм, което я правеше да изглежда по-възрастна от дванадесетте си години. Лицето й, обрамчено от смолисточерната коса, беше невероятно бледо. Тя се приближи до рафта и си наля малко портокалов сок.

— Ъх! — намръщи се Мишел. — Мразя, когато е изпълнен с мехурчета.

— Да, да… — каза Жан Пол. — И ако това не е малката принцеса, която се преструва на болна, за да не ходи на училище…

— Не дразни сестра си! — изкомандва Чарлз.

Изведнъж главата на Мишел отскочи напред от силно кихане, при което сока от чашата й се разля на пода. Тя усети как струя течност рукна от носа й и несъзнателно се наведе, запушвайки го с ръка. После, за свой ужас, видя, че е кръв. „Татко!“ — изкрещя и втренчено загледа как ръката й се напълни и кръвта започна да капе по пода.

Чарлз и Катрин скочиха едновременно от масата. Катрин грабна една от кухненските кърпи, докато Чарлз взе Мишел на ръце и я отнесе във всекидневната.

Двете момчета погледнаха към локвичката кръв на пода, после към закуската си, опитвайки се да преценят ефекта на епизода върху апетита им. Катрин се върна на бегом, издърпа една табличка с кубчета лед от хладилника и се втурна обратно във всекидневната.

— Ъх — каза Чък — не можеш ме накара да стана доктор, даже за един милион долара. Не понасям кръв.

— Мишел винаги успява да стане център на внимание — каза Жан Пол.

— Опитай се да го кажеш пак.

— Мишел винаги успява да… — повтори Жан Пол. Беше лесно и забавно да поднасяш Чък.

— Млъквай, глупако! — Чък стана и изхвърли остатъците от кашата си „Грейп Нътс“ в кофата за отпадъци. После, заобикаляйки кръвта на пода, се запъти към стаята си.