Робин Кук - Треска

Утрото бавно се прокрадваше над замръзналия пейзаж, затруднявано от оловносивото покривало от високи облаци. Чарлз и Катрин се редуваха и останаха на стража цяла нощ, но вандалите не се върнаха. С настъпването на зората Чарлз се почувства достатъчно спокоен, за да се върне в леглото до камината и тихичко да се мушне до Катрин.

Мишел значително се беше пооправила и въпреки че все още беше невероятно слаба, можеше да сяда в леглото и дори смело да се опита да се усмихне, когато Чарлз, преструвайки се на сервитьор, й донесе закуската.

Докато той извлече нова проба от кръвта си и отново изследва Т-лимфоцитите си за някакви симптоми на забавена хиперчувствителност към левкемичните клетки на Мишел, Катрин се постара да внесе известен ред в обърнатата наопаки къща. Сред апаратите и реагентите на Чарлз, леглото на Мишел и големия матрак, всекидневната наподобяваше на лабиринт. Катрин не можеше да направи почти нищо тук, но усилията й в кухнята скоро дадоха резултат.

— Няма и белег от очакваната реакция при моите лимфоцити — каза Чарлз, дошъл за още кафе. — Ще трябва да ми инжектираш нова доза с антигена на Мишел по-късно днес.

— Разбира се — каза Катрин, стараейки се да подсили собствената си увереност, както и тази на Чарлз. Но не беше сигурна, че ще може да го инжектира отново. Самата мисъл за това накара кожата й да настръхне.

— Трябва да измисля някакъв начин да бъдем в по-голяма безопасност тук — каза Чарлз. — Не зная какво щях да направя, ако ония мъже снощи бяха достатъчно пияни, за да нахлуят през задния вход.

— Вандалите са само едно нещо — каза Катрин. — А какво ще правиш, ако полицията дойде и иска да те арестуват?

Чарлз се обърна с лице към Катрин.

— Докато не довърша това, което правя, не трябва да пускам никого в къщата.

— Мисля, че е само въпрос на време, докато полицаите дойдат — каза Катрин. — И се страхувам, че ще е много по-трудно точно тях да задържим отвън. С това, че се съпротивляваш, ти ще бъдеш в нарушение на закона и те може да решат за свой дълг използването на сила.

— Не мисля, че ще го направят — каза Чарлз. — Имат твърде много да губят, а биха спечелили съвсем малко.

— Стимулът им би могъл да бъде Мишел, като си мислят, че тя трябва да продължи лечението си.

Чарлз бавно кимна.

— Ти може и да си права, но дори и да е така, не може да се направи нищо друго.

— Мисля, че може — каза Катрин. — Може би мога да накарам полицията да престане да те издирва. Срещнах се с детектива, който се занимава със случая. Вероятно трябва да отида при него и да му кажа, че не искам да повдигам обвинение срещу теб. Ако няма повдигнато обвинение, биха престанали да те търсят.

Чарлз отпи голяма глътка кафе. В думите на Катрин имаше логика. Знаеше, че ако полицаите решат да използват сила, можеха да го накарат да излезе от къщата. Това беше и една от причините да закове прозорците толкова внимателно; боеше се от сълзотворен газ и други подобни. Обаче си даде сметка, че сигурно разполагаха и с други средства, за които той просто не беше искал да мисли. Катрин беше права; полицията беше действителна заплаха.

— Добре — каза Чарлз. — Но ти ще трябва да използваш взетия под наем камион. Не мисля, че предното стъкло на колата е здраво.

Облякоха палтата си и преминаха ръка за ръка през петсантиметровия прясно навалял сняг по пътеката, отвеждаща към заключената врата на гаража. И двамата видяха обгорелите останки от къщичката на края на езерото, но предпочетоха да не говорят за това. Все още димящата пепел беше прекалено болезнен спомен за ужаса от предишната нощ.

Докато изкарваше камиона от гаража, Катрин почувства нежелание да замине. Сега, когато Мишел беше значително по-добре и независимо от нападението на вандалите Катрин беше изпитала радост от новооткритата близост с Чарлз. След известни усилия, тъй като шофирането на голяма товарна кола беше ново преживяване за нея, Катрин успя да направи завоя от гаража. Махна на Чарлз за довиждане и продължи бавно по хлъзгавата алея.

Когато стигна до подножието на хълма, тя се обърна да погледне към къщата. В сивкавата светлина изглеждаше самотна сред обезлистените дървета. Отпред на фасадата думата комунист беше изписана с големи, разкривени печатни букви. Остатъкът от червената боя беше плиснат върху предната врата и начинът, по който се беше разлял върху верандата, го караше да прилича на кърваво петно.

Поела директно по пътя за полицейския участък в Бостън, на Бъркли стрийт, Катрин репетираше наум какво точно ще каже на Патрик О’Съливан. Реши, че е най-добре да бъде кратка и беше сигурна, че така разговорът няма да продължи повече от няколко минути.