Робин Кук - Треска

— Добре — каза Чарлз. — Не беше лошо като за първи опит. Сега я издърпай.

Катрин издърпа иглата и Чарлз притисна парче марля към мястото.

— Съжалявам — каза Катрин, ужасена, че му е причинила болка.

— Няма проблеми. Може пък подкожното вкарване на малко антиген да помогне, кой знае. — Внезапно лицето му започна да се зачервява. То потръпна. — По дяволите — успя да каже.

Катрин чу колко променен беше гласът му. Много по-остър и висок.

— Епинефрин — каза с усилие той.

Тя грабна едната от по-малките спринцовки. В бързината да махне пластмасовия накрайник огъна иглата. Грабна другата. Чарлз, чието лице сега беше станало на петна, посочи към горната част на лявата си ръка. Задържайки дъха си, Катрин заби иглата в мускула. Този път използва сила. Бързо, тя хвърли използваната спринцовка и взе първата, като се опита да изправи огънатата игла. Вече беше готова да я вкара в ръката на Чарлз, когато той я спря с жест.

— Достатъчно — успя да проговори все още със странен глас. — Вече усещам, че ефектът намалява. Ох! Добре че ти беше тук.

Катрин остави спринцовката. Ако преди си мислеше, че трепери, сега направо се тресеше. За Катрин преживяното беше свръхизпитание.

Около девет и половина се приготвяха за сън. Малко по-рано Катрин беше приготвила вечеря, докато Чарлз работеше във временно оборудваната си лаборатория. Беше извлякъл проба от кръвта си, беше отделил клетките и изолирал някои Т-лимфоцити с помощта на общи еритроцити. После беше поставил в инкубация Т-лимфоцитите заедно с микрораковите си клетки и левкемични клетки от Мишел. Докато вечеряха, беше казал на Катрин, че все още няма симптоми за забавена, съсредоточена в клетките хиперчувствителност. Добави, че след двадесет и четири часа ще предизвика организма си с нова доза от антигена на Мишел.

Мишел се беше събудила от морфиновото опиянение и се зарадва много, когато видя Катрин. Не си спомняше, че вече я е виждала при пристигането й. Чувстваше се малко по-добре, дори беше хапнала нещо от вечерята.

— Тя изглежда по-добре — прошепна Катрин, докато отнасяха съдовете в кухнята.

— По-скоро е външно, отколкото действително — каза Чарлз. — Системата й едва сега започва да се възстановява от другите лекарства.

Чарлз беше запалил камината и беше донесъл широкия матрак от леглото им във всекидневната. Искаше да е близо до Мишел, в случай че тя има нужда от него.

Едва когато си легна, Катрин почувства огромното си изтощение. Спокойна, че Мишел е настанена удобно и се чувства добре, доколкото въобще беше възможно, Катрин си позволи да се отпусне за пръв път през последните два дни. Докато вятърът засипваше със сняг предните прозорци, тя се притисна към Чарлз и се остави сънят да я надвие.

Дочувайки трясък и звън на стъкло, Катрин се изправи до седнало положение, подтиквана от чист инстинкт, без да си дава сметка откъде идва шумът. Чарлз, който не спеше, реагира по-целенасочено, като се търкулна от матрака на пода, а после се изправи. Едновременно с това взе пушката си и освободи предпазителя.

— Какво беше това? — запита Катрин с разтуптяно сърце.

— Гости — каза Чарлз. — Вероятно нашите приятели от „Рисайкъл“.

Нещо изтрещя по фасадата на къщата, после тупна на пода на верандата.

— Камъни — каза Чарлз, завъртя ключа на лампата и стаята потъна в тъмнина.

Мишел промърмори нещо и Катрин тихичко се приближи до леглото на детето, за да я успокои.

— Точно както си мислех — каза Чарлз, взирайки се между пролуките на дъските по прозореца.

Катрин застана зад него и погледна през рамото му. На алеята, на около тридесет метра от къщата бяха застанали група мъже със саморъчно направени факли в ръце. Надолу по пътя се виждаха две набързо паркирали коли.

— Пияни са — каза Чарлз.

— Какво ще правим? — прошепна Катрин.

— Нищо — отговори Чарлз. — Освен ако те не се опитат да влязат вътре или да се приближат твърде много с тези факли.

— Би ли могъл да застреляш някого? — попита Катрин.

— Не зная — каза Чарлз. — Наистина не зная.

— Ще извикам полицията — каза Катрин.

— Не си прави труда — каза Чарлз. — Сигурен съм, че знаят за това.

— Въпреки това ще опитам — отвърна Катрин.

Тя го остави до прозореца и отиде до кухнята, където набра оператора и поиска да я свържат с полицията в Шафсбъри. Телефонът иззвъня осем пъти, преди отсреща да отговори един изморен глас. Представи се като Бърни Крофърд.