Робин Кук - Треска

Катрин изпита усещането, че е била освободена от огромен товар. Сега беше сигурна, че Чарлз никога не е изгубвал връзка с действителността.

— А какво е състоянието на Мишел? — попита Катрин.

— Не е добро — призна Чарлз. — Тя е едно много болно дете. Учудващо е, колко настъпателна е болестта й. Дадох й морфин, защото имаше ужасни болки в стомаха. — Чарлз отново прегърна Катрин и извърна лице.

Останаха така още пет минути. Не размениха думи, но разбирателството беше пълно. Накрая Чарлз се отдръпна. Когато се обърна, Катрин видя, че очите му бяха зачервени, а изражението сериозно.

— Радвам се, че имахме възможност да поговорим — каза Чарлз. — Но не мисля, че ти трябва да оставаш тук. Без съмнение ще има неприятности. Не е за това, че не искам да си с мен; всъщност, егоистично, бих желал да останеш. Но зная, че би било по-добре, ако вземеш Жан Пол и се върнете при майка ти. — Чарлз кимна с глава като че ли се опитваше да убеди сам себе си.

— Искам да си егоист — каза Катрин. Завладя я ново чувство на увереност, че е способна да бъде съпруга. — Мястото ми е тук. Жан Пол и Чък ще се справят.

— Но, Катрин…

— Без „но“ — каза Катрин. — Оставам тук и ще помагам.

Чарлз загледа лицето на жена си. Изглеждаше решително.

— И ако си въобразяваш — продължи тя с жар, която Чарлз никога не беше виждал, — че можеш да се отървеш от мен сега, след като ме убеди, че това, което вършиш, е правилно, значи наистина си луд. Ще трябва да ме изхвърлиш със сила!

— Добре, добре — каза с усмивка Чарлз. — Няма да те изхвърля. Но сигурно ни очаква тежък период.

— Което е колкото твоя отговорност, толкова и моя — каза убедително Катрин. — Това е семеен проблем и аз съм част от това семейство. Ние и двамата приехме това, когато решихме да се оженим. Не съм тук, за да споделям само щастието.

Чарлз изпита смесица от чувства, но на първо място гордост. Виновен беше, че не беше отдавал на Катрин дължимото. Тя беше права; когато беше възможно, Чарлз се бе стремил да я предпазва от негативните аспекти в живота им, а това не беше правилно. Трябваше да бъде по-открит, да се доверява повече. Катрин беше негова съпруга, а не негово дете.

— Ако искаш да останеш, моля те, остани — каза той.

— Искам да остана — просто каза Катрин.

Чарлз нежно я целуна по устните. После се отдръпна, за да я погледне с възхищение.

— И наистина можеш да ми помогнеш — каза той, поглеждайки часовника си. — Почти е време да си инжектирам втора доза с антигена на Мишел. Ще ти обясня с какво можеш да помогнеш, след като се подготвя. Да?

Катрин кимна и остави Чарлз да стисне ръката й, преди да се върне във всекидневната.

Катрин се почувства леко замаяна и се облегна на един от кухненските столове. Всичко, което се беше случило през последните няколко дни, беше неочаквано. Нито за миг не беше си помислила, че Чарлз може да заведе Мишел обратно в дома им. Запита се дали имаше някакъв начин да анулира съдебната процедура за определяне на настойничеството и така да елиминира една от причините, поради които Чарлз беше издирван от полицията.

Вдигна телефона и набра номера на майка си. Докато чакаше връзката, размисли, че ако кажеше на майка си, че Чарлз е тук, то непременно би довело до спорове, затова реши да не й казва нищо.

Джина отговори на второто позвъняване. Катрин съумя да поддържа разговора леко, без да споменава посещението си в Уайнбъргър или факта, че Чарлз е заподозрян в извършване на крупна кражба. Когато настъпи пауза, прочисти гърлото си и каза:

— В случай че нямаш нищо против да приготвиш някаква вечеря за Чък и сутринта да го изпратиш на училище, аз мисля, че ще прекарам нощта тук. Искам да съм наоколо, ако Чарлз се обади.

— Скъпа, не смятам, че трябва да седиш там и да чакаш този мъж. Казвам ти, че ще се обади тук, ако у вас няма никой. Освен това запланувала съм специална вечеря. Опитай се да познаеш какво готвя.

Катрин тихо въздъхна. Никога не преставаше да я удивлява вярата на майка й, че една добра вечеря може да оправи всичко.

— Майко, не искам да се досещам какво готвиш за вечеря. Искам да остана тук тази нощ, в собствения си дом.

Катрин знаеше, че е наранила чувствата на майка си, но при дадената ситуация не мислеше, че има голям избор. Възможно по най-бързия начин, но така, че да не бъде груба, Катрин затвори телефона.

Тъй като стана въпрос за храна, Катрин провери хладилника. Като се изключат намалелите запаси от прясно мляко и яйца, другите продукти изглеждаха в достатъчни количества, особено и със запасите от консерви в мазата. Затваряйки хладилника, Катрин се огледа из барикадираната си кухня, недоумяваща, че е затворник в собствения си дом.