Робин Кук - Треска

Спря колата срещу задната веранда и изключи двигателя. Погледна към къщата и си помисли колко жесток може да бъде животът. Като че ли един отделен епизод задействаше цяла верижна реакция, подобно на блокчетата от домино, изправяни едно срещу друго и всяко следващо неизменно увличащо след себе си другото. Докато излизаше от колата, Катрин забеляза, че вратата на къщичката за игра се блъскаше от вятъра и непрекъснато се удряше в разпиляния чакъл отвън. Поглеждайки по-внимателно, тя видя, че всички стъкла на покритите с дантелени перденца прозорци бяха начупени. Извади ключа си, мина през снега до задната врата, завъртя го в ключалката и влезе в кухнята.

Катрин изпищя. Нещо внезапно се раздвижи, една фигура изскочи иззад вратата и се хвърли към нея.

В следващия момент беше притисната към стената на кухнята. Вратата се затвори с такъв трясък, който накара цялата стара дограма на къщата да потрепери.

Писъкът на Катрин замря и застина в гърлото й. Беше Чарлз! Безмълвна, тя проследи с поглед как той се втурна към прозорците и огледа навън. В дясната си ръка стискаше старата дванадесеткалиброва ловджийска пушка. Катрин забеляза, че прозорците бяха грубо заковани с дъски и той трябваше да се взира между пролуките.

Преди да успее да се овладее изцяло, Чарлз стисна ръката й и бързо я изведе от кухнята, препъвайки се по късия коридор, и я избута във всекидневната. После я пусна и отново изтича към прозорците, оглеждайки пространството навън.

Катрин се беше вцепенила от изненада и страх. Когато най-после се обърна към нея, видя, че е напълно изтощена.

— Сама ли си? — остро попита той.

— Да — каза Катрин, прекалено изплашена, за да каже нещо повече.

— Слаба богу! — каза Чарлз. Напрегнатото му лице видимо се отпусна.

— Какво правиш тук? — попита Катрин.

— Това е моят дом — каза Чарлз, пое дълбоко въздух и го изпусна през присвитите си устни.

— Не разбирам — каза Катрин. — Мислех, че си взел Мишел и си избягал. Тук ще те открият!

Едва сега Катрин измести поглед от Чарлз. Забеляза, че всекидневната беше изцяло променена. Блестящите, високо прецизни инструменти от Уайнбъргър бяха подредени около стените. В средата на стаята, в подготвено набързо болнично легло спеше Мишел.

— Мишел — извика Катрин, изтича и хвана детето за ръката.

Чарлз се приближи към нея.

Мишел отвори очи и за миг в тях пробяга искрица, знак, че я познава, после клепките се отпуснаха.

Катрин се обърна към Чарлз.

— Чарлз, какво, за бога, правиш?

— Ще ти разкажа след малко — каза Чарлз, намествайки системата за венозно преливане, включена в ръката на Мишел. Хвана Катрин под ръка и я подкани да го последва обратно в кухнята. — Кафе? — попита той.

Катрин поклати глава, без да откъсва очи от него, докато той наливаше една чаша за себе си. После седна срещу нея.

— Първо, искам да кажа нещо — започна Чарлз, гледайки право към Катрин. — Имах възможност да обмисля и сега разбирам положението, в което си била поставена в болницата. Съжалявам, че собствената ми нерешителност относно методите на лечението на Мишел така силно рикошира върху теб. А аз много по-добре от обикновените граждани зная как лекарите могат да подвеждат пациентите и техните семейства, така че да постигнат своето. Както и да е, разбирам какво точно се е случило при тази история за настойничеството. Разбирам, че никой не е имал вина и не е имало зла умисъл от ничия страна, най-малко от теб. Съжалявам, че реагирах така тогава, но не можах да се спра. Надявам се, че ще ми простиш. Зная, че ти се стремеше да направиш това, което би било най-добро за Мишел.

Катрин не се помръдна. Искаше й се да се хвърли към Чарлз и да го прегърне, защото изведнъж думите му звучаха толкова естествени, но нямаше смисъл. Беше се случило толкова много и много въпроси още чакаха отговор.

Чарлз вдигна чашата си. Ръката му трепереше толкова много, че трябваше да е хване и с лявата ръка, за да не я изпусне.

— Да реша какво е добро за Мишел, беше много труден проблем — продължи Чарлз. — Като аз се надявах, че ортодоксалната медицина би могла да й гарантира повече живот. Но се стигна до една точка, където разбрах, че лекарите няма да успеят и трябваше да направя нещо.

Катрин чувстваше, че Чарлз говори искрено. Това, което не можеше да прецени, беше дали говори разумно. Беше ли изпаднал в нервна криза под това напрежение, както предполагаха всички? Катрин разбра, че е извън възможностите й да определи.