Робин Кук - Треска

Джина бързо оправи пораженията и не спря да убеждава дъщеря си, че не бива да плаче, защото на Джина съвсем не й пукаше за някаква си стара чаша, която е купила като красив сувенир във Венеция при единственото си пътуване до този красив град, който тя обича повече от всяко друго място по света.

Катрин се овладя. Знаеше, че венецианската чаша беше едно от съкровищата на майка й и й беше неприятно, че я счупи, обаче прекомерната реакция на Джина все пак й помогна да успокои собствените си чувства.

— Мисля, че ще отида до Шафсбъри — каза Катрин накрая. — Ще взема още малко дрехи на Чък и ще видя как е Жан Пол.

— Чък има всичко, което му трябва — каза Джина. — Парите, които ще изхарчиш, за да отидеш с кола дотам, ще ти стигнат, за да му купиш цял комплект нови дрехи от магазина на Филейн в подлеза.

— Вярно — призна Катрин. — Предполагам, че просто искам да съм около телефона, в случай че Чарлз се обади.

— Ако се обади и не му отговори никой, ще позвъни тук — каза Джина. — В крайна сметка той не е глупав. Къде мислиш, че е отишъл с Мишел?

— Не зная — каза Катрин. — Миналата нощ полицаите говореха за Мексико. Явно много хора, които търсят нетрадиционни лечения за рака, ходят в Мексико. Но Чарлз не би отишъл там. Поне дотолкова съм сигурна.

— Неприятно ми е да повтарям, че ти казах това — каза Джина, — но те предупредих да не се жениш за по-възрастен мъж с три деца. Винаги води до неприятности. Винаги!

Катрин сдържа гнева си, който само майка й беше в състояние да предизвика. В този момент иззвъня телефонът.

Джина отговори, а Катрин спря да диша.

— За теб е — каза Джина. — Някакъв детектив. Патрик О’Съливан.

Очаквайки най-лошото, Катрин пое слушалката. Патрик О’Съливан бързо я успокои, като й каза, че няма нова информация за Чарлз и Мишел. Обаче допълни, че има интересно продължение на случая и попита дали Катрин би пожелала да се срещне с него в института Уайнбъргър. Тя веднага се съгласи.

След петнадесет минути Катрин беше готова за излизане. Каза на Джина, че след като се отбие в Уайнбъргър, ще се върне в Хемпшир. Джина се опита да протестира, но Катрин беше настоятелна и каза, че има нужда да остане за малко сама. Каза й също, че ще се върне в Бостън навреме, за да вечерят заедно с нея и Чък.

Пътуването през Бостън и надолу по „Мемориал драйв“ мина спокойно. Спирането на колата й в паркинга на Уайнбъргър я накара да си спомни за онова лято преди две години, когато срещна Чарлз за първи път. Наистина ли се случи само преди две години? До входа бяха спрени две полицейски коли и когато Катрин минаваше покрай тях, чу познатия шум от радиоуредбите им. Две полицейски коли не бяха благоприятен знак, но Катрин не си позволи разсъждения по въпроса. Отвориха й вратата, когато приближи, и тя се отправи към лабораторията на Чарлз.

Вратата беше разтворена и Катрин влезе. Първото, което забеляза, беше, че лабораторията вече беше опразнена. Тя беше идвала тук няколко пъти преди, така че знаеше какво ще види вътре. Сега всички машини, които й бяха изглеждали като взети от научнофантастични филми, бяха изчезнали. Работните плотове бяха оголени като в банкрутирал магазин.

Имаше шест души в стаята. Елън, която Катрин позна, беше заета с двама униформени полицаи, усърдно попълващи полицейски доклад. Бавното и прилежно водене на записки я върна към спомена от предишната нощ. Д-р Ибанез и д-р Морисън стояха близо до бюрото на Чарлз и разговаряха с луничав мъж в синьо спортно сако. Мъжът видя Катрин да влиза и незабавно се приближи към нея.

— Мисис Мартел? — попита той.

Катрин кимна и пое протегната му ръка. Беше мека и леко влажна.

— Аз съм детектив Патрик О’Съливан. Предаден ми е вашият случай. Благодаря ви, че дойдохте.

Над рамото на Патрик Катрин видя Елън да посочва към едно празно място върху плота, преди да продължи да говори. Катрин не можеше да разбере точно какво казва, но й беше ясно, че е нещо във връзка с апаратурата. Поглеждайки към докторите, тя успя да види, че са увлечени в разгорещена дискусия. Не можеше да ги чуе какво казват, но видя д-р Морисън да плясва разтворената си длан с очевиден гняв.

— Какво става? — попита Катрин, спирайки поглед върху зелените, топли очи на детектива.

— Изглежда, че съпругът ви, след като е бил освободен от поста си тук, в института, е откраднал по-голямата част от оборудването.

Очите на Катрин се разшириха от изумление.

— Не вярвам в това.

— Доказателствата са доста неопровержими. Двамата мъже от нощната охрана явно са помогнали на Чарлз да опразни лабораторията и да натоварят нещата.