Робин Кук - Треска

— Но защо? — попита Катрин.

— Надявах се вие да ми кажете — отговори детективът.

— Нямам ни най-малка представа — каза Катрин. — Изглежда абсурдно.

Детективът повдигна вежди и набръчка чело, докато проследяваше погледа на Катрин по стаята.

— Абсурдно е, да. Обаче е и сериозна кражба, мисис Мартел.

Катрин насочи вниманието си към него. Детективът сведе поглед и размърда крака.

— Това хвърля по-различна светлина върху изчезването на съпруга ви. Отвличането на дете от родител е едно нещо и да ви кажа право ние не обръщаме кой знае какво внимание на това. Но кражбата е нещо съвсем друго. Ще трябва да опишем подробностите и да издадем заповед за арестуване на д-р Мартел, които да разпространим по телекса на NCIC.

Катрин потръпна. Всеки път, когато си помисляше, че вече е разбрала всички тънкости на този кошмар, той ставаше още по-лош. Чарлз сега беше избягал престъпник.

— Не зная какво да кажа.

— Приемете нашите съчувствия, мисис Мартел — каза д-р Ибанез, който се беше приближил зад нея.

Тя се обърна и срещна изпълненото с разбиране лице на директора.

— Това е трагедия — съгласи се и д-р Морисън със същото изражение. — И като си помисля само, че Чарлз някога беше така обещаващ учен.

Настъпи неудобна пауза. Коментарът на Морисън ядоса Катрин, но тя не намери подходящи думи.

— Точно по какви причини беше уволнен д-р Мартел? — попита Патрик О’Съливан, нарушавайки тишината.

Катрин се обърна към детектива. Той беше задал въпроса, който самата тя би искала да постави, ако беше имала куража.

— Най-вече, защото д-р Мартел се държеше малко особено. Започнахме да подлагаме на съмнение умствената му стабилност. — Д-р Ибанез направи пауза. — Освен това не беше точно онова, което бихме нарекли съиграч в отбора. Всъщност той беше самотник и напоследък беше станал съвсем неконтактен.

— С какви изследвания се занимаваше? — попита детективът.

— Трудно е да се опише на неспециалист — каза Морисън. — По принцип Чарлз работеше върху имунологичен подход към рака. За нещастие този подход е малко остарял. Преди десет години той изглеждаше доста обещаващ, но първоначалните надежди не бяха подкрепени от последвалите проучвания. Чарлз не успя или не пожела да се примири. А както знаете, науката не спира и не изчаква никого. — Морисън се усмихна, когато приключи с изказването си.

— Как мислите, защо д-р Мартел е взел цялата тази апаратура? — попита О’Съливан, подкрепяйки думите си с широк жест към стаята.

Д-р Ибанез сви рамене:

— Нямам и най-малката представа.

— Аз мисля, че е от злоба — каза д-р Морисън. — Като детето, което прибира вкъщи топката си, щом другите откажат да играят по правилата му.

— Възможно ли е д-р Мартел да е взел оборудването, за да продължи проучванията си? — каза О’Съливан.

— Не — каза д-р Морисън. — Невъзможно! Ключът към този вид проучвания са специално отгледаните животински системи, които използваме. Тези животни са абсолютно необходими за работата, а Чарлз не е взел нито една от мишките си. И като укриващ се престъпник, мисля, че ще се затрудни да ги вземе.

— Предполагам, че бихте могли да ми дадете списък на доставчиците — каза детективът.

— На всяка цена — отговори д-р Морисън.

Някъде в дъното телефонът иззвъня. Катрин нямаше представа защо реагира така, обаче се сепна. Елън отговори и извика детектив О’Съливан.

— Трябва да е много тежък този период за вас — каза д-р Ибанез на Катрин.

— Не можете да си представите — призна Катрин.

— Ако можем да помогнем по някакъв начин — каза д-р Морисън.

Катрин се опита да се усмихне.

Патрик О’Съливан се върна.

— Е, открихме колата му. Оставил я е на един паркинг на „Харвард скуеър“.

Докато Катрин караше по Шосе 301, се чувстваше все по-нещастна. Тази нейна реакция я изненада, защото една от причините, поради които искаше да си отиде вкъщи, освен тази да е до телефона, ако Чарлз се обади, беше да повдигне духа си. Тя оценяваше усилията на майка си да й помогне, но освен това и ненавиждаше неодобрителните й коментари за Чарлз и покровителствената й позиция. Тъй като самата тя беше изоставена някога, Джина проявяваше малък респект към мъжете изобщо, особено към нерелигиозни мъже като Чарлз. Тя никога не одобри напълно женитбата на Катрин и ясно беше подсказала чувствата си на Катрин.

Така че Катрин с нетърпение бързаше да се върне в собствения си дом, въпреки че съзнаваше, че той вече няма да бъде щастливото убежище, което познаваше. Когато навлезе в тяхната собственост, Катрин отпусна педала на газта и натисна спирачките. Първото нещо, което видя, бе пощенската кутия. Беше съборена и смачкана. Продължи нагоре по алеята, движейки се между две редици дървета, които през лятото хвърляха приятна сянка. През голите сега клони Катрин можеше да види къщата, съвсем бяла на фона на тъмната сянка от вечнозелените храсти зад стопанските постройки.