Робин Кук - Треска

Катрин обясни, че къщата им е нападната от група пияници и че имаха нужда от незабавна помощ.

— Един момент — каза Бърни.

Катрин го чу да отваря някакво чекмедже и да търси там нещо.

— Един момент. Трябва да намеря молив — каза Бърни и явно пусна слушалката на бюрото, преди Катрин да успее да каже нещо.

Отвън се чу вик и Чарлз бързо дойде в кухнята и застана до прозореца от северната страна, който гледаше към езерцето.

— Добре — каза Бърни, вземайки отново слушалката. — Какъв е адресът?

Катрин бързо съобщи адреса.

— Пощенски код? — попита Бърни.

— Пощенски код? — учуди се Катрин. — Но ние се нуждаем от помощ сега!

— Госпожо, документацията си е документация. Трябва да попълня формуляр, преди да изпратя кола.

Катрин му даде пощенския код.

— Колко са в групата?

— Не съм сигурна. Половин дузина.

Катрин можеше да го чуе как пише.

— Хлапаци ли са? — попита Бърни.

— Катрин! — извика Чарлз. — Трябваш ми, за да наблюдаваш отпред. Сега палят къщичката с факлите си, но може да е само за отклоняване на вниманието. Някой трябва да наблюдава предната врата.

— Слушай — изкрещя по телефона Катрин. — Не мога да говоря. Просто изпрати кола! — Тя затръшна телефона и се втурна във всекидневната. От малкия прозорец близо до камината можеше да се виждат трепкащите отблясъци от къщичката. Насочи вниманието си към полянката отпред. Групата с факлите беше изчезнала, но тя можеше да види как някой изважда нещо от багажника на една кола. В тъмнината изглеждаше като кофа.

— О, боже, само да не е нафта — каза Катрин.

Катрин чу чупенето на стъкла в задната част на къщата.

— Добре ли си? — извика тя.

— Добре съм. Копелетата трошат стъклата на колата ти.

Катрин чу Чарлз да отключва задната врата. После гърмежи от ловджийската пушка. Звукът отекна страшно в къщата. След това вратата се затръшна.

— Какво стана? — извика Катрин.

Чарлз се върна във всекидневната.

— Стрелях във въздуха. Предполагам, че това е единственото, което ги респектира. Те избягаха насам.

Катрин погледна пак навън. Групата се беше събрала около мъжа, който идваше от колата. В светлината на факлите Катрин забеляза в ръката му четирикилограмова кутия с дръжка.

Той коленичи явно да я отвори.

— Прилича на боя — каза Катрин.

— Точно кутия с боя е — каза Чарлз.

Докато наблюдаваха, групата започна да припява „комунист, комунист“. Мъжът с боята тръгна към къщата, като очевидно даваше кураж и на останалите. Когато дойдоха по-наблизо, Катрин видя, че мъжете носеха всевъзможни тояги и палки. Виковете им „комунист“ се усилиха. Чарлз разпозна Уоли Краб и мъжа, който го беше ударил.

Групата спря на около петнадесет метра от къщата. Мъжът с боята продължи да върви, докато другите го насърчаваха. Чарлз се отдръпна от прозореца и я накара да застане зад него. Оттук виждаше ясно вратата и постави пръст на спусъка.

Чуха стъпките да спират и после звук от четка за боя по чакъла. След около пет минути се чу последният плисък от боята, изливаща се шумно върху предната врата, последван от издрънкването на кутията, която се търкулна по верандата.

Спускайки се обратно към прозореца, Чарлз видя, че мъжете крещяха и се превиваха от смях. Бавно тръгнаха обратно по алеята, като взаимно се потупваха и поваляха в снега. В края на алеята и след няколко разгорещени разправии мъжете се качиха в двете коли. С натиснати клаксони отпътуваха в нощта, отправяйки се на север към Шосе 301, по посока Шафсбъри.

Зимната тишина се възвърна така внезапно, както беше нарушена. Чарлз шумно въздъхна. Остави ловджийската пушка и взе ръцете на Катрин в своите.

— Сега, след като видя колко е неприятно, може би за теб ще е по-добре да се върнеш при майка си, докато всичко това свърши.

— В никакъв случай — каза Катрин, разтърсвайки глава. После освободи ръцете си и отиде да види Мишел.

След петнадесет минути патрулната кола на полицията от Шафсбъри шумно се занесе зад паркираната кола на Катрин и рязко спря зад нея. Франк Нейлсън бързо излезе от предната врата, като че ли наистина действаше при извънредна обстановка.

— Можеш просто да си влезеш в колата, ти, кучи сине — каза Чарлз, който се беше показал на предната веранда.

Франк, застанал предизвикателно в ръце на хълбоците и широко разтворени крака, само сви рамене.

— Е, щом не ти трябвам.

— Веднага изчезвай от земята ми — изръмжа Чарлз.

— Странни хора има в тази част на града — измънка високо Франк на помощника си, докато се прибираше в колата.