Робин Кук - Треска

Замисли се над метода, по който Чарлз щеше да лекува Мишел. Признаваше, че не са й ясни всички подробности, но й изглеждаше добър. В същото време признаваше и факта, че ако сега беше с д-р Кайцман, сигурно щеше да повярва в онова, което той казва. За нея медицината беше твърде комплицирана, та да може да се чувства достатъчно самоуверена и да подлага на съмнение мненията на експертите. Като страничен човек, се чувстваше поставена в невъзможна ситуация, когато лекарите бяха на различни мнения.

Когато влезе във всекидневната, Чарлз държеше една спринцовка с обърната нагоре игла и леко я почукваше с показалеца си, за да отстрани въздушните мехурчета. Тя тихо седна и продължи да го наблюдава. Мишел все още спеше, а оредялата й коса беше разпиляна по бялата възглавница. Между дъските по прозорците тя можеше да види, че отново валеше сняг. Чуваше и бръмченето на масления котел в мазата.

— Сега ще инжектирам това във вената на ръката си — каза Чарлз, оглеждайки се за турникет. — Не вярвам да имаш желание да го направиш вместо мен.

Катрин усети как устата й пресъхва.

— Мога да опитам — неохотно каза тя. В действителност не искаше да има нищо общо със спринцовката. Прилошаваше й дори само като я гледаше.

— Би ли опитала? — попита Чарлз. — Освен ако не си наркоман, е дяволски трудно да се инжектираш във вената. Също искам да ти кажа как да ми дадеш епинефрин, ако се наложи. След първата ми венозна доза с антигена на Мишел развих известна анафилаксия, което означава алергична реакция, затрудняваща дишането.

— О, боже — тихо си прошепна Катрин. После се обърна към Чарлз. — Няма ли някакъв друг начин да поемеш антигена, като например да го пиеш?

Чарлз поклати глава.

— Опитах, но стомашната киселина го разрушава. Дори опитах да го вдишвам в прахообразна форма, като кокаин, но слизестата ципа в носа ми се поду невероятно. Тъй като нямам време, реших да го вкарвам в главния поток на кръвообращението. Проблемът е в това, че първата реакция на тялото ми беше да развие обикновена алергия, това, което се нарича незабавна хиперчувствителност. Опитах се да намаля този страничен ефект чрез минимална промяна на протеина. Искам да постигна забавена хиперчувствителност, не незабавна.

Катрин кимна, като че всичко й беше ясно, но всъщност не можеше да възприеме нищо, освен студения допир на спринцовката. Държеше я с върховете на пръстите си, като че ли очакваше всеки момент да се нарани. Чарлз донесе един стол и го постави срещу нейния. Върху един шкаф наблизо сложи две по-малки спринцовки.

— В тези други спринцовки има епинефрин. Ако изведнъж се зачервя силно и не мога да дишам, просто вкарай една от тях в някой от мускулите ми и инжектирай. Ако след тридесет секунди не настъпи промяна, използвай и втората.

Катрин изпита странен ужас. Но Чарлз изглеждаше напълно спокоен. Той разкопча ръкава на ризата си и го нави над лакътя. Като използва зъбите си, за да хване единия край на турникета, той сам го пристегна на ръката малко под рамото си. Вените му бързо набъбнаха и се очертаха под кожата.

— Махни пластмасовия накрайник — инструктира я Чарлз, — после просто забий иглата във вената.

С видимо треперещи ръце Катрин извади накрайника от иглата. Острият й връх заблестя на светлината. С дясната си ръка Чарлз разкъса едно пакетче с напоени в спирт тампони, като държеше пакетчето между зъбите си. Енергично разтърка мястото на ръката си.

— Хайде, сега ти си на ред — каза Чарлз, като погледна настрани.

Катрин пое въздух. Сега вече знаеше защо никога не се реши да избере медицината като своя кариера. Стараейки се да държи спринцовката неподвижна, тя допря иглата до кожата и леко натисна. Кожата само хлътна навътре.

— Трябва да я вкараш рязко — каза Чарлз, като все още гледаше настрани.

Катрин натисна спринцовката още малко. И кожата потъна навътре още малко.

Чарлз погледна надолу към ръката си. Като се пресегна със свободната си ръка, той внезапно и силно натисна иглата и тя се заби в кожата и навлезе във вената.

— Отлично — каза той. — Сега издърпай буталото, без да движиш върха на иглата.

Катрин направи това, което Чарлз помоли, и в спринцовката нахлу малко яркочервена кръв.

— Улучили сме вената — каза Чарлз, като свали турникета. — Сега инжектирай бавно.

Катрин натисна буталото. Вървеше лесно. Когато беше инжектирала малко повече от половината течност, пръстът й се плъзна. Иглата се заби по-навътре във вената, докато буталото стигне до края. На ръката му бързо се появи малка подутина.