Робин Кук - Непрогледност

— Знаете ли какво, момчета — усмихна се той щастливо, — чувствам се чудесно! Толкова се бях притеснил покрай тази подготовка, най-после ме оперираха! И както казах на доктора, изобщо не боля. Разбира се, усетих първата игла.

Анджело се сви на задната седалка. Още от началото се гнусеше да влезе в операционната. Когато видя как Джордан насочва огромната игла към лицето на Серино, точно под окото, едва не припадна. Мразеше иглите.

— Но след това — продължи Серино — не усетих нищо. Дори заспах. Можеш ли да повярваш? А, Тони?

— Не, не мога — нервно рече той.

— Когато се събудих, всичко бе свършило — каза Серино. — Джордан може да е магаре, но е страшен хирург. И знаете ли какво? Мисля, че е хитър. Знам, че е практичен. Може и да започнем бизнес с него, той и аз. Какво ще кажеш, Анджело?

— Интересна идея — рече Анджело без ентусиазъм.

7:45 ч сутринта, събота

Манхатън

Тъй като беше събота, Лори не бе навила будилника. Ала все пак се събуди преди осем, отново разтревожена от кошмара за Шели. Помисли си някак между другото дали ще се успокои, ако се види с някой колега.

Въпреки че не беше дежурна, бе решила да отиде в службата. Независимо от намеренията си не успя да отхвърли от работата предишната вечер, когато Лу я закара у тях. При Лори виното и работата не се съвместяваха.

Когато излезе, бе приятно изненадан от свежия есенен ден. Слънцето вече бе слабо, зимно, но небето беше ясно и не бе студено. Тъй като бе събота, нямаше движение и изгорели газове по Първо авеню. На Лори й бе приятно да се разходи до Тридесета улица.

Отиде веднага в регистратурата, за да провери случаите за деня. С облекчение видя, че няма нови кандидати за нейната поредица починали от свръхдози. Графикът беше запълнен с обичайните за петък вечер убийства и катастрофи.

После Лори се запъти към лабораторията по токсикология. Слава богу, не трябваше да се крие от Джон де Врийс. Той сигурно нямаше да дойде в събота. С радост забеляза, че работливият Питър е както винаги при най-новия газов хроматограф.

— Все още никакъв замърсител — каза й той. — Но с огромния нов образец, който получихме вчера, може да извадим късмет.

— Какъв образец? — попита Лори. — Кръв ли?

— Не — отвърна Питър, — чист кокаин, взет от червата.

— От чии черва? — поинтересува се тя.

Питър погледна етикета на образеца пред него.

— Уендъл Морисън. Един от случаите на Фонтуърт от вчера.

— Но как е взел образец от червата?

— Тук не мога да ти помогна — рече Питър. — Нямам представа как го е взел, но с това, което ми даде, значително ме улеснява.

— Радвам се — каза Лори, озадачена от тези неочаквани новини. — Съобщи ми какво си намерил.

Излезе от лабораторията и се върна в кабинета си. След като намери номера в указателя на Службата, се обади на Джордж Фонтуърт вкъщи. Той вдигна на второто позвъняване: Лори се успокои, че не го е събудила.

— Само не ми казвай, че си в Службата — рече той, когато чу кой се обажда.

— Какво друго да кажа? — попита Лори.

— Дори не си дежурна — рече Джордж. — Недей да работиш толкова много. Ще създадеш лошо впечатление за нас, останалите.

— Сигурно — засмя се Лори. — Тук не правя впечатление на никого. Знаеш какво ти нареди Калвин: вчера дори не биваше да разговаряш с мен.

— Тъпотии — съгласи се Джордж. — Какво искаш?

— Интересува ме първият труп, който аутопсира вчера — обясни Лори. — Уендъл Морисън.

— Какво по-точно? — попита Джордж.

— От токсикологията ми казаха, че си им дал кокаинов образец от червата на починалия. Как го намери?

— Д-р Морисън е поел наркотика орално — поясни Джордж.

— Но нали ми каза, че и двамата покойници са си били кокаина венозно — учуди се Лори.

— Само вторият — уточни Джордж. — Когато ме попита как е приет опиатът, мислех, че говориш само за него.

— Всички случаи, които аутопсирах, са приели наркотика венозно, но един от случаите на Дик Кацънбърг го е взел орално, след като се е опитал да си го бие с инжекция.

— Същото е и при д-р Морисън — поясни Джордж. — Предмишничните му ямки приличаха на игленици. Беше пълен и вените му бяха дълбоки, но един доктор по-лесно открива вени.

— И в червата е останало доста кокаин, така ли? — запита Лори.

— Цял тон — отвърна Джордж. — Направо се бе нагълтал. Червата бяха инфарцирани, където кокаинът бе спрял кръвоснабдяването. Беше точно както при доставчиците, дето гълтат презервативи с кокаин и те се късат при пренасянето.