Робин Кук - Непрогледност

— Едва ли — рече Лори.

— Освен това — добави Лу — нали каза, че не са смъркали кокаина, а са си го вкарали венозно.

— Точно така — потвърди тя.

— Е, как някой ще забие игла на човек, който се съпротивлява? Сестрите по болниците виждат доста зор, докато бият инжекции на пациентите. Пък ти си седнала да ми разправяш, че жертвата се дърпа, не иска да взема опиат, а й го бият против волята й. Чакай малко!

Лори затвори очи. Лейтенантът беше заговорил за най-слабата точка в теорията й за убийствата.

— Ако са им били кокаина против тяхната воля, щеше да има признаци, че са се съпротивлявали. Има ли?

— Не — призна Лори. — Поне аз не открих. — Изведнъж си спомни разбитата статуетка в апартамента на Джулия.

— Единственият друг начин това да е станало, е, жертвите предварително да са били упоени и после да са били очистени със силен наркотик. Поправи ме, ако греша, но вие в Службата по съдебна медицина щяхте да откриете този наркотик, ако го е имало. Нали?

— Да — съгласи се Лори.

— Не те виня, че си помислила за убийство, но вероятността е доста малка.

— Има някои други факти, които открих и които ме накараха да се усъмня — настоя Лори. — Днес бях в жилището на една от последните жертви и портиерът ми каза, че вечерта, когато е умряла, жената се е прибрала с двама мъже, които той не бил виждал преди това.

— Лори, нима тази мисъл за убийствата ти е хрумнала само защото жената се е прибрала с двама мъже, които портиерът не познава?

— Стига де! — сопна се тя. — Не ми се карай толкова. Неприятно ли ти е, че повдигнах въпроса? Всичко това ме тревожи. Като умствен зъбобол е.

— Има ли още нещо? — попита Лу нетърпеливо. — Разправяй.

— При два от случаите жертвите са повикали гаджетата си някъде около час преди да умрат.

— И? — каза Лу.

— И нищо — рече Лори. — Това е. Само ми се стори странно, че тези хора, които уж крият, че вземат наркотици, викат приятелите си тъкмо когато се канят да се упояват.

— Могли са да се обадят по хиляди други причини. Едва ли са си представяли, че всичко ще свърши така. Това единствено доказва, че сами са си били кокаина. Вероятно са вярвали в ширещия се мит за афродизиачните му свойства и са искали приятелчетата им да са подръка, когато достигнат върхова възбуда.

— Сигурно си мислиш, че съм откачила — допълни Лори.

— Няма такова нещо — отсече Лу. — Хубаво е човек да се съмнява, особено в твоята професия.

— Благодаря ти за консултацията. Оценявам търпението ти.

— За мен беше удоволствие — каза лейтенантът. — Винаги когато искаш да провериш нещо, аз съм насреща.

— Вечерята беше много приятна — рече Лори. — Но май трябва да се прибирам. Все пак смятах да поотхвърля малко от работата.

— Ако ти хареса ресторантът — каза Лу, — на драго сърце ще те заведа в още един в Куинс. В центъра на истински италиански квартал. Истинска кухня от Северна Италия. Какво ще кажеш за утре вечер?

— Благодаря за поканата — рече Лори, — но съм заета.

— Да де — саркастично отбеляза Лу. — Как така забравих д-р Лимузина!

— Лу, моля те! — възкликна Лори.

— Хайде — каза той и избута стола си. — Ще те закарам до вас. Стига да изтърпиш раздрънканата ми таратайка.

Лори се ококори.

Франко Понти спря черния кадилак пред неаполитанския ресторант на авеню Корона над „Везувио“ и слезе. Портиерът го позна и се спусна да го увери, че ще се погрижат за колата му. Франко му даде десетдоларова банкнота и влезе вътре.

В петък вечер ресторантът винаги бе препълнен. Един акордеонист обикаляше масите и свиреше на клиентите. Наред със смеха и гълчавата се долавяше и някаква празничност. Франко се поспря зад червената плюшена завеса, която отделяше фоайето от салона. Веднага забеляза в едно от тапицираните сепарета Вини Доминик, Фреди Капузо и Ричи Хърнс заедно с две едрогърди мацки с миниполи.

Отиде право при тях. Щом го видя, Вини потупа момичетата и им каза да идат да се напудрят. Понти седна.

— Ще пийнеш ли нещо? — попита Вини.

— Няма да откажа чаша вино — рече Франко.

Вини щракна с пръсти. Моментално се появи келнер. Все така светкавично се върна с чаша и Вини наля на Франко вино от бутилката на масата.

— Имаш ли нещо за мен? — попита Вини.

Франко отпи и обърна бутилката, за да погледне етикета.

— Довечера Анджело Фачоло и Тони Руджеро са при Серино. Значи нямат задачи. Но нощес са бачкали. Не зная какво са правили вечерта, защото ги изгубих. Ала след като хапнаха пица в полунощ, отново ги намерих, бяха запретнали ръкави. Чете ли за убийствата в Манхатън нощес?