Робин Кук - Непрогледност

— Имаше ли нещо друго за отбелязване?

— Да — каза Джордж. — Мозъчен кръвоизлив от лек аневризъм. Вероятно е станал по време на пристъпа.

Преди да затвори, Лори каза на Джордж за парченцето тъкан, което бе взела изпод нокътя на Джулия Майърхолц и бе изпратила в лабораторията.

— Нали нямаш нищо против, че се намесвам в случая? — попита го тя.

— Е, чудо голямо! — отговори Джордж. — Само ме смущава, че не съм го забелязал. Бе толкова изподрана, че трябваше да погледна под ноктите й.

След като пожела на Джордж приятен уикенд, Лори най-после се залови с документацията. Но както ставаше обикновено напоследък, мислите й пак се връщаха към подробностите в серията смъртни случаи от свръхдози. Въпреки разговора с Лу някои неща в случая на Майърхолц продължаваха да я безпокоят.

Извади папките на трите аутопсии, които беше правила в четвъртък: Стюарт Морган, Рандъл Тачър и Валери Ейбръмс. Записа адресите и на тримата в бележник.

След минута вече излизаше. Взе такси и отиде и на трите адреса. Разговаря с тримата портиери. Обясняваше коя е и те й даваха имената и телефоните на портиерите, дежурили в сряда вечерта.

Когато се върна в кабинета си, Лори започна да звъни по телефона. Най-накрая се свърза с Джулио Чейвъс.

— Познавахте ли Валери Ейбръмс? — попита тя, след като се представи.

— Да, разбира се — отвърна Джулио.

— Виждали ли сте я в сряда вечер? — поинтересува се Лори.

— Не, не съм — рече Джулио. — Поне не си спомням.

Може би Лу беше прав, си каза тя, след като благодари на човека и затвори. Вероятно си губеше времето. Все пак не се сдържа, обади се и на следващия в списъка: Ейнджъл Мендес, вечерния портиер в кооперацията на Стюарт Морган.

Както и първия път, се представи, след това попита Ейнджъл дали е познавал Стюарт Морган и отговорът беше същият:

— Разбира се!

— Виждали ли сте господин Морган в сряда вечерта? — попита Лори.

— Разбира се — каза Ейнджъл. — Виждах го всяка вечер, когато бях на работа. Той ходеше да тича след работа.

— Тича ли в сряда вечерта? — поинтересува се тя.

— Да, както всяка друга вечер — отвърна й Ейнджъл.

Лори отново се зачуди как може да взема наркотици човек, който се грижи за здравето си толкова, че тича всяка вечер. Нямаше логика.

— Нормално ли изглеждаше? — попита тя. — Може би потиснат?

— Изглеждаше добре, когато излезе — каза Ейнджъл. — Но не тича както друг път. Върна се много бързо. Дори не беше потен. Помня, защото му казах, че не се е изпотил.

— И той какво ви отвърна? — поинтересува се Лори.

— Нищо — рече Ейнджъл.

— Беше ли обичайно за него да не отвръща нищо? — попита пак тя.

— Само когато бе с други хора — поясни портиерът.

— С други хора ли беше, когато си дойде след тичането? — допълни Лори.

— Да — потвърди Ейнджъл. — Беше с двама непознати.

Лори се изправи на стола.

— Можете ли да ги опишете? — рече тя.

Ейнджъл се изсмя.

— Не, едва ли. Виждам всеки ден толкова много хора! Просто помня, че беше с непознати, защото не поздрави.

Тя му благодари и затвори. Това вече беше нещо. Още чуваше как Лу я предупреждава да не си играе на детектив, но поразителната прилика със случая на Майърхолц можеше да бъде началото на голям удар.

Накрая се обади на последното име в списъка: Дейвид Уонг. За беда той не си спомняше да е виждал Рандъл Тачър в сряда вечерта. Тя му благодари и затвори.

Реши да се поинтересува от още един случай, преди да се заеме пак с документацията. Отиде в хистологията и поиска микроскопските изследвания на Мери О’Конър. Когато се върна в кабинета си, прегледа пробите от сърцето под микроскопа, за да види степента на атеросклерозата. Беше умерена, както й бе казал Пол. Не се забелязваше сърдечна миопатия.

Щом свърши и с това, Лори не можа да измисли друга причина, за да отложи документацията. Избута микроскопа, извади незапълнените папки и ще, не ще, се зае с тях.

— Значи това е всичко? — попита Лу и размаха във въздуха лист хартия, изписан на машина.

— Това успяхме да съберем — каза му Норман.

— Цяла камара докторски жаргон. Какво, по дяволите, значи „кератоконус“? Или ето тук друг бисер: „псевдофакитна мехурчеста кератопатия“. Какъв е този боклук? Кажете, за бога!

— Искаше диагнозите на жертвите, пациенти на доктор Джордан Шефилд — каза Норман. — Ето това откриха следователите.

Лу прочете отново страницата. Марта Голдбърг, псевдофакитна мехурчеста кератопатия; Стивън Вивонето, интерстициален кератит; Джанис Сингълтън, херпес зостер; Хенриет Кауфман, ендотелна дистрофия на Фукс; Дуайт Соренсън, кератоконус.