Робин Кук - Непрогледност

— Е, вината няма да бъде твоя — рече Лори.

— Не съм сигурен, че Серино ще е на същото мнение.

След десерта и кафето Лори се съгласи да разгледа апартамента на Джордан в Тръмп Тауър. Беше впечатлена още от мига, когато влезе. Точно отпред, почти на височината на жилището, беше осветеният връх на Краун Билдинг. Тя влезе в хола — от него се виждаше Пето авеню до Емпайър Стейт Билдинг и Центъра за световна търговия. На север се простираше част от Сентръл Парк с лъкатушещите, окъпани в светлина алеи.

— Разкошно е — каза Лори.

Беше смаяна от панорамата. Докато разглеждаше Ню Йорк, усети, че Джордан е застанал точно зад нея.

— Лори! — прошепна той.

Тя се обърна и се озова в силната му прегръдка. Ъгловатото му лице беше осветено от светлината, която струеше през прозорците от златистия връх на Краун Билдинг. Устните му бяха леко разтворени, той се наведе, за да я целуне.

— Ей! — каза тя и се измъкна. — Дали да не пийнем нещо?

— Твоето желание е закон за мен — рече Джордан с тъжна усмивка.

Лори беше малко изненадана от себе си. Разбира се, не беше толкова наивна да смята, че жестът на Джордан е неочакван. В края на краищата излизаше с него вече три вечери и го намираше за привлекателен. И все пак, кой знае защо, си имаше едно наум.

— Е? — промърмори Тони, когато Анджело се върна на масата от телефона при мъжката тоалетна.

Устата на Тони беше пълна. Тъкмо я беше натъпкал. Взе салфетката и избърса кръга от сметана и сирене около устните си.

Бяха в малък денонощен ресторант в сутерена на „Астория“. Идеята да отидат там беше на Тони, но Анджело нямаше нищо против, тъй или иначе трябваше да се обадят на Серино.

— Е? — повтори Тони, след като преглътна и отпи от минералната вода.

— Я не говори с пълна уста — каза Анджело и седна. — Гади ми се.

— Извинявай — рече Тони. Вече беше забол вилицата в тортелините, готвейки се за следващата хапка.

— Иска пак да излезем тази вечер — допълни Анджело.

Тони напъха препълнената вилица в устата си и каза:

— Страхотно!

Анджело отново се смръщи от отвращение при вида на пълната му уста, пресегна се, взе чинията и я захлупи на салфетката върху масата.

Тони се стресна от рязкото движение и се втренчи изненадан в преобърнатата чиния.

— Защо го направи? — изхленчи той.

— Казах ти да не ядеш с отворена уста — сопна се Анджело. — Аз му говоря, а той ми преживя.

— Добре де, извинявай.

— Пък и ме е яд, че Серино пак ни праща. Мислех, че най-после сме приключили с тая гадост.

— Поне парите са добри — рече Тони. — Какво трябва да направим?

— Да продължим с доставките — каза Анджело. — Сигурно сме приключили с търсенето, което според мен е добре. Точно там си навлякохме неприятности.

— Кога? — попита Тони.

— Веднага щом домъкнеш задника си до колата — каза Анджело.

След петнадесет минути, когато наближаваха Куинсбъро Бридж, Анджело пак се обади:

— Има и още нещо, което ме тревожи. Не ми харесва моментът. Събота вечер не е подходящо време. Току-виж, се наложи да променяме плана и да импровизираме.

— Защо просто не използваме телефона? — попита Тони. — И да проверим дали всичко е тип-топ, преди да предприемем каквото и да било?

Анджело му хвърли един поглед. Хлапакът на моменти го изненадваше. Не беше съвсем тъп.

9:15 ч сутринта, неделя

Манхатън

Приведена, Лори бавно напредваше по Деветнадесета улица, като се опитваше да се прикрие с чадъра от вятъра. Не й се вярваше, че времето може да се промени толкова рязко за някакъв си един ден. Не само че валеше и духаше, ами и температурата беше паднала почти до нулата. Затова Лори бе извадила зимното си палто от нафталина.

Застанала на ъгъла, напразно махаше към малкото минаващи таксита — всичките бяха заети. Тъкмо се бе примирила, че ще трябва да ходи пеш до Службата, когато едно свободно такси спря до бордюра. Тя отскочи, за да не я опръска.

Предишния ден най-сетне бе отхвърлила по-голямата част от заключенията; нямаше намерение да работи в неделя и въпреки това реши да иде до Службата, мъчеше я някакво предчувствие. Беше си втълпила, че ако отиде, към серията няма да се добавят нови случаи.

Изтръска дъждовните капки от краката си във фоайето, разкопча палтото и се запъти към регистратурата. Вътре нямаше никой, нямаше и график за деня, но някой бе включил машината и бе направил кафе. Лори изпи една чашка.

След като остави палтото и чадъра, тя слезе до моргата на долния етаж и отиде в централната зала за аутопсии. Светлините бяха включени, значи там се работеше.