Робин Кук - Непрогледност

Бутна вратата, която се отвори със скърцане. Само две от осемте маси бяха заети. Лори се опита да разпознае работещите, но очилата, маските и качулките й пречеха. Тъкмо се канеше да отиде да се преоблече, когато някой от колегите я забеляза, напусна мястото си пред масата за аутопсии и се приближи до нея. Оказа се, че е Сал д’Амброзио, една от лаборантките.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — запита Сал.

— Че аз тук живея — засмя се Лори. — Кой е дежурен лекар днес?

— Плоджет — отвърна Сал. — Какво се е случило?

— Нищо — каза Лори. — Кой е на другата маса?

— Доктор Бесърман — каза Сал, — извика го Пол. Днес имаме много случаи, повече от обичайното.

Лори кимна на Сал и извика към Пол:

— Има ли нещо интересно?

— Изглежда, да — отвърна той. — Канех се да ти се обадя. Имаме два случая на смърт от свръхдоза, май са от твоята серия.

Сърцето на Лори се сви. Иди, че вярвай после на предчувствия…

— Ей сега идвам — каза тя.

Преоблечена с престилка, се приближи до масата на Пол. Той аутопсираше съвсем млада жена.

— На колко години е била? — запита Лори.

— На двадесет — рече Пол. — Студентка в Колумбийския университет.

— Ужас… — каза Лори. — Най-младата жертва в серията.

— Това не е най-ужасното — рече Пол.

— А кое? — попита Лори.

— Бесърман аутопсира приятеля й — каза Пол. — Тридесет и една годишен банкер. Затова реших, че случаят ще те заинтригува. Изглежда, са си били кокаина едновременно.

— О, боже! — Лори се почувства като замаяна.

Двойната трагедия правеше случая още по-мъчителен. Тя се премести при масата на Бесърман, който в момента изваждаше вътрешните органи от тялото. Погледна лицето на мъртвеца. На челото му имаше голямо, вече обезцветено кръвонасядане.

— От гърчовете е — каза Бесърман, забелязал любопитството на Лори. — Сигурно си е ударил лицето в пода. А може да е станало и в хладилника.

Лори насочи вниманието си към Бесърман.

— В хладилника ли е намерен? — запита тя.

— Поне така твърдят от огледа — каза Бесърман.

— Значи той е третият — рече Лори. — Къде беше момичето?

— На пода в спалнята — отвърна Бесърман.

— Досега открихте ли нещо необичайно? — поинтересува се Лори.

— Не, случаят е типичен за смърт от свръхдоза — каза Бесърман.

Лори се върна при масата на Пол и го загледа как отрязва проби от черния дроб.

— Какви проби изпращаш в токсикологията при тези случаи? — попита той, забелязал Лори до себе си.

— Черен дроб, бъбреци и мозък, както и обичайните физиологични проби — каза Лори.

— Смятам да направя същото — рече Пол.

— Откри ли нещо необичайно при този случай? — поинтересува се Лори.

— Засега не. Всички признаци на свръхдоза кокаин. Никакви изненади, но още не сме започнали главата.

— Разбрах, че днес имате много работа. Така и така съм тук, мога да ти помогна.

— Няма нужда — каза Пол, — още повече че дойде и Бесърман.

— Сигурен ли си, че не искаш да ти помогна? — попита пак Лори.

— Благодаря ти, но наистина няма нужда.

Преглеждайки документацията по случаите, Лори извади имената на жертвите, както и адреса на мъжа. Телата бяха открити в неговия апартамент. След това отиде до гардеробната и отново се преоблече. Чувстваше се безкрайно обезсърчена. Имаше нещо особено трагично двама млади влюбени да загубят живота си по такъв безсмислен начин. Тя отново съжали за решението на Бингам да не информира обществеността за възможни отровни замърсители в наркотика. Ако го беше направил, тези двамата днес можеха да са живи.

Във внезапен прилив на твърдост Лори реши да се обади на Бингам. Тази трагедия в стил Ромео и Жулиета би трябвало да го накара да проумее каква опасност е надвиснала над здравето на хората.

Горе в кабинета си тя намери домашния телефон на Бингам в указателя. Пое дълбоко дъх и набра номера.

Слушалката вдигна самият Бингам.

— Неделя сутрин е — сухо заяви той, когато разбра кой го търси.

Лори веднага му обясни за двата нови случая на смърт от свръхдоза. След като завърши, отговорът бе мълчание. После Бингам каза рязко:

— Не мога да разбера защо ме безпокоите за това в неделя.

— Ако бяхме направили изявление за печата, може би тези двамата днес щяха да са живи — рече Лори. — Ясно е, че на тях вече не можем да помогнем, но сигурно ще помогнем на други. С тези новите случаите в моята серия стават шестнадесет.

— Вижте, Монтгомъри, аз все още не съм убеден, че става въпрос за истинска серия, така че не използувайте този термин наляво и надясно като нещо, доказано по безспорен начин. Може би имате серия, може би не. Оценявам добрите ви намерения, но къде са ви доказателствата? Лабораторията откри ли някакъв примес?