Робин Кук - Непрогледност

— Засега не — призна Лори.

— В такъв случай за мен този разговор е просто повторение на разговора ни от оня ден.

— Но аз съм убедена, че по този начин ще спасим живота…

— Известно ми е, че сте убедена — каза Бингам. — Аз пък съм убеден, че това не отговаря на интересите на Службата и на целия град. Средствата за масова информация ще настояват за имена, а при натиска, на който сме подложени, не сме в състояние да ги дадем. Не само семейството на Дънкан Андрюс би желало случаите да не попадат на първа страница. Тази седмица ми предстои среща с пълномощника по здравеопазването и мога честно да ви обещая, че ще го запозная с проблема, за да го реши.

— Но, д-р Бингам… — възрази Лори.

— Стига, Лори. Дочуване!

Тя ядно погледна апарата. Бингам й беше затворил телефона. Лори гневно тресна слушалката. Много важно, че с проблема щял да бъде запознат пълномощникът! Според нея това бе просто прехвърляне на отговорността от един политически лакей върху друг. Тя реши, че Бингам е бил най-близо до истинската причина да не се шуми около серията, когато е споменал Дънкан Андрюс. Все още се опасяваше да няма политически усложнения, ако бъде разгласено толкова известно име.

Лори реши да се обади на Джордан. Не бе служител на градската управа, не бе зависим от някаква група или нечии интереси и би трябвало да събере смелост и да съобщи за опасността. Не беше сигурна, че той ще иска да се забърква, но реши да опита. На второто позвъняване Джордан вдигна слушалката, ала звучеше доста запъхтян.

— На стационарния велосипед съм — обясни той. — Радвам се да те чуя толкова скоро. Надявам се, че вечерта ти е харесала. За мен бе истинско удоволствие.

— Беше чудесна — увери го тя. — Още веднъж ти благодаря.

Вечерта беше хубава и Лори бе почувствала облекчение, след като Джордан се бе ограничил с несполучлива целувка.

Запозна го с последните случаи в серията умрели от свръхдоза. За нейно облекчение той звучеше наистина разтревожен.

— Сега искам да те попитам нещо — каза Лори, — както и да те помоля за една услуга. Шефът на Службата по съдебна медицина не желае да направи публично изявление за серията. А аз държа на това, защото съм убедена, че ще спасим човешки живот. Съществува ли някакъв друг начин тази информация да стане обществено достояние и би ли се съгласил да я огласиш?

— Чакай малко — каза Джордан. — Аз съм офталмолог. Не съм чак такъв специалист в тази област. Искаш от мен да дам някакво изявление за серия смъртни случаи вследствие на свръхдоза наркотик? Няма начин, ще бъде неуместно.

Лори въздъхна.

— Възможно ли е да размислиш?

— Нямам и намерение да размислям — отвърна Джордан. — От подобни неща трябва да съм далеч. Не забравяй, че ние с теб подхождаме към медицината от противоположни точки. Аз гледам на нея откъм клиничната й страна. Пациентите ми са твърде високопоставени. Едва ли ще им е приятно да чуят, че съм се забъркал в някаква афера с наркотици, независимо от коя страна на закона съм застанал. Ще започнат да се двоумят и докато разбера какво става, те вече ще ходят при друг лекар. В днешно време в офталмологията има невероятна конкуренция.

Лори не се и опита да спори. Стана й съвършено ясно, че Джордан Шефилд няма да й помогне. Тя му благодари, че й е отделил от времето си, и затвори телефона.

Оставаше един-единствен човек, към когото би могла да се обърне. Макар че гледаше доста песимистично на вероятността да срещне радушен прием, преглътна гордостта си и позвъни на Лу. Тъй като не знаеше домашния му телефон, тя се обърна към полицейското управление с молба да му предадат да я потърси. За нейна изненада той се обади почти незабавно.

— Здравей, как си? — Изглежда, се бе зарадвал на обаждането й. — Хем си мислех да ти оставя домашния си телефон. Сега ще ти го продиктувам.

Лори се пресегна за хартия и химикалка и записа номера.

— Радвам се, че се обади — продължи Лу. — Аз се разтакавам тук. Защо не дойдеш да хапнем?

— Друг път. Сега имам проблем — каза Лори.

— Аха. И какъв е той? — попита Лу.

Лори му разказа за двата смъртни случая от свръхдоза и за разговорите си с Бингам и Джордан.

— Много ми е драго, че съм последен в списъка ти — отбеляза Лу.

— Моля те, Лу, не се прави на обиден. Наистина съм отчаяна.

— Лори, защо ме мъчиш с това? — смъмри я Лу. — С най-голямо удоволствие бих ти помогнал, но не е работа на полицията. Казах ти го и предишния път. Разбирам проблема ти, но не знам как да ти помогна. Пък и според мен това в края на краищата не е твой проблем. Направила си всичко по силите си и си съобщила на началството. Ти си свършила своята работа.