Робин Кук - Непрогледност

Безспорно най-значителното разкритие бе появата на двамата тайнствени мъже. Дали не са свързани с наркобизнеса? Лори се питаше дали тази информация ще е достатъчна, за да привлече вниманието на отдела за борба с наркотиците. Започваше да се надява, че с появата на все повече сходства между отделните случаи Лу ще промени отношението си.

Искаше й се да може да поговори с наемателя, оплакал се от шума. Какво е чул и кога го е чул? Когато заваля сериозно, Лори спря едно такси и се прибра вкъщи. Приготви си салата и горещ чай и извади всички материали за серията. Направи нов списък на случаите и разчерта две графи след имената: „Открит от“ и „Двама мъже на местопроизшествието“.

Вписа готовите отговори и посвети останалата част от следобеда на запълване на празните места. Това означаваше доста ходене, но Лори бе наясно, че ако иска да убеди някого в теорията си, трябва да е изчерпателна.

Надвечер бе сигурна, че усилията й не са отишли напразно. Всеки път трупът е бил открит от портиера или домоуправителя след телефонно оплакване от друг наемател, че от апартамента на починалия се чуват странни звуци. Запълнила почти всички графи в схемата си, Лори се упъти към къщи, твърдо убедена, че се върши нещо страшно. Имаше прекалено много съвпадения. Сега й оставаше да съумее да убеди в това някой, разполагащ с достатъчно власт, за да вземе мерки.

Когато се прибра, вече се беше мръкнало. Още не беше решила каква да бъде следващата й стъпка. Разтвори неделния брой на „Таймс“, любопитна да види какъв е отзвукът за леталния изход на банкера и студентката. Откри към края на притурката кратка бележка за случилото се, от която излизаше, че става дума за два обикновени случая на смърт от свръхдоза. Нищо не се споменаваше за демографски сходните случаи от последните дни. Пропуснат бе още един ден и още една възможност да се предупреди обществеността.

Лори реши да позвъни вкъщи на Лу. Не смяташе, че вече разполага с достатъчно данни, за да го убеди в каквото и да било, но искаше да го държи в течение. Обади се телефонният му секретар, ала тя не остави съобщение.

Докато затваряше телефона, се поколеба дали да не се обади на Бингам. Реши, че в най-добрия случай ще е безполезно, а в най-лошия може да си докара уволнението, и се отказа. Той категорично бе заявил, че докато не говори с пълномощника по здравеопазването, няма да предприеме нищо, така че…

Очите й се преместиха от телефона върху разтворения вестник. В нея бавно се оформяше идеята самата тя да пусне новината. Вярно, когато сподели мнението си с Боб Талбът, след това си имаше неприятности, но справедливостта изискваше да признае, че тогава тя не го предупреди да не разгласява думите й.

Разсъждавайки така, потърси телефона му в бележничето си. Намери го и позвъни.

— Не мога да повярвам — каза Боб, като разбра кой е. — Бях решил, че повече никога няма да ми се обадиш, а не знаех какво друго да направя, след като ти се извиних.

— Аз попрекалих — призна си Лори. — Извинявай, че не ти се обадих, но шефът ме направи на нищо заради твоята история.

— Още веднъж извинявай — каза Боб. — Какво се е случило?

— Може и да не ти се вярва — рече Лори, — но ми се струва, че имам новина за теб. Ще стане страшна публикация.

— Целият съм слух — отвърна Боб.

— Не искам да говоря по телефона — заяви Лори.

— Права си — съгласи се той. — Искаш ли да те заведа някъде да вечеряме?

— Прието — каза Лори.

Срещнаха се в ресторанта „Пи Джи Кларк“ на ъгъла на Петдесет и пета улица и Трето авеню. Цяло чудо беше, че в дъждовната петъчна вечер успяха да намерят свободна маса, и то в дъното, до стената, където можеха да говорят, без да надвикват глъчката. След като сервитьорът — светлоок ирландец — взе поръчката и постави пред тях по една преливаща халба, Лори започна:

— Имай предвид, не съм убедена, че постъпвам правилно, като ти разказвам всичко това, но съм отчаяна. Чувствам, че трябва да направя нещо.

Боб кимна.

— Искам да ми обещаеш, че името ми ще бъде запазено в тайна.

— Честна скаутска — каза той и вдигна два пръста, след това извади бележник и молив.

— Не знам откъде да започна — поде Лори.

Началото й беше малко несвързано, но когато заговори за последните събития, разказът й потече по-гладко. Тя започна с Дънкан Андрюс и първите си подозрения и завърши със смъртта на Джордж ван Дойсън и Каръл Палмър. Подчерта, че всички жертви са несемейни, високообразовани и заможни хора без какъвто и да било намек за употреба на наркотици или незаконна дейност в биографиите си. Спомена и за натиска, оказан върху шефа на Службата по съдебна медицина да не се шуми около случая с Дънкан Андрюс.