Робин Кук - Непрогледност

Тони извади от жабката лист, на който бе написано нещо на машина. Светейки си с фенерчето, той намери нужния текст и го прочете на глас:

— Кендъл Флечър, тридесет и четири годишен, вицепрезидент на „Ситикорп“.

— Трябва да е той — каза Анджело и запали колата.

Тони пъхна списъка обратно в жабката.

Кендъл Флечър бе излязъл от блока, облечен в тренировъчен екип. Пресече Пето авеню на кръстовището със Седемдесет и втора улица и затича веднага щом стигна до парка.

Анджело се насочи към Източната алея. Двамата с Тони не изпускаха Кендъл от очи, докато той минаваше през отбивката, свързваща Седемдесет и втора с алеята, след което пое на север по лекоатлетическата пътека.

Анджело го изпревари със стотина метра, спря колата и включи аварийните светлини. Двамата с Тони слязоха.

Кендъл не беше единственият, който тичаше по алеята. Докато Тони и Анджело го гледаха как се приближава, покрай тях минаха десетина тичащи.

— Не мога да ги разбера тия хора, и туйто — заяви Тони с удивление.

Секунда преди Кендъл да се изравни с тях, те му препречиха пътя.

— Кендъл Флечър? — попита Анджело.

Кендъл спря.

— Да? — отвърна той въпросително.

— Полиция — заяви Анджело и показа значката си от районното на Озоун Парк. Тони също показа своята. — Съжалявам, че ви безпокоя по време на тренировка — продължи той, — но трябва да поговорим. Възложено ни е разследване във връзка със „Ситикорп“.

— Времето не е подходящо — каза Кендъл. Гласът му беше спокоен, но очите го издаваха. Съвсем определено нервничеше.

— Мисля, че няма смисъл да вдигате скандали — рече Анджело. — Няма да ви отнемем много време. Искаме да поговорим с вицепрезидентите, преди работата да стигне до съдебните заседатели.

— Но аз съм по шорти — възрази Кендъл.

— Няма проблеми — каза Анджело. — Ще ви закараме у вас, ще се преоблечете, после ще отидем в управлението да поговорим и ако съдействате на разследването, след един час пак ще си тичате.

Кендъл се съгласи, но не изглеждаше убеден. Тримата се качиха в колата и се върнаха до сградата на Пето авеню. Преди да последва Кендъл и Анджело в зданието, Тони остави картонче под предното стъкло. Носеше старата докторска чанта от черна кожа. Минаха покрай портиера, който не им обърна внимание, влязоха в асансьора и се качиха на двадесет и петия етаж.

Никой не проговори, докато Кендъл отключваше вратата на апартамента. Покани ги да влязат. Тони се огледа и закима одобрително.

— Чудесна обстановка — заяви той и постави докторската си чанта на масичката.

— Мога ли да ви предложа нещо, докато ме чакате да се преоблека? — попита Кендъл и посочи барчето.

— И дума да не става — каза Тони. — Нали разбирате, на работа сме, а когато сме на работа, не пием.

Анджело бързо огледа апартамента, докато Тони наблюдаваше Флечър. Той от своя страна наблюдаваше Анджело с объркано любопитство.

— Какво търсите? — извика Кендъл след Анджело.

— Проверявам дали няма други хора — отвърна той, връщайки се от кухнята на път за спалнята.

— Ей, не можете да претърсвате апартамента! — извика Кендъл. — Имате ли заповед за обиск?

— Заповед ли? — зачуди се Тони. — О, да, заповед за обиск. Все забравяме да я вземем!

Анджело се върна.

— Искам отново да се легитимирате — заяви Кендъл. — Това е безобразие!

Анджело бръкна в елегантното си сако и извади валтера.

— Ето ми я служебната карта — каза той, посочвайки на Кендъл да седне.

Тони щракна ключалките на докторската чанта.

— Значи грабеж? — запита Кендъл, вперил очи в пистолета. Той седна. — Заповядайте! Вземайте каквото ви харесва.

— Аз съм продавачът на лакомства — обяви Тони, докато вадеше от чантата малък цилиндър и дълга торба от прозрачен найлон.

Анджело се премести зад гърба на Кендъл с пистолета в ръка. Кендъл тревожно наблюдаваше Тони, който наду торбата с газ от цилиндъра. Газът бе очевидно по-лек от въздуха. Напълнил торбата, Тони стисна отвора й, после прибра цилиндъра в чантата. Приближи се към Кендъл, държейки торбата.

— Какво значи това? — разтревожи се Кендъл.

— Смятаме да ти предложим пътешествие на чудесата — усмихна се Тони.

— Не ми трябват никакви пътешествия — рече Кендъл. — Вземайте каквото искате и се махайте!

Тони разтвори гърлото на торбата и тя заприлича на миниатюрен въздушен балон. След това я хвана от двете срещуположни страни и с рязко движение я нахлузи на главата на Кендъл.

Кендъл не го очакваше и въпреки това реагира. Сграбчи ръцете на Тони и успя да спре торбата до раменете си. Започна да се изправя и в този момент Анджело преметна ръката си с пистолета около врата му, като с другата сграбчи дясната му китка, опитвайки се да я откопчи от ръката на Тони. Тримата се боричкаха известно време, докато ужасеният Кендъл не ухапа Анджело по ръката през найлоновата торба. Почувствал как зъбите му разкъсват кожата, Анджело изкрещя от болка, пусна ръката на Кендъл и понечи да го удари в лицето, но видя, че вече няма смисъл.