Робин Кук - Непрогледност

Влизайки за последно в спалнята, Лори се облече, събра нещата си и излезе от апартамента.

Докато чакаше асансьора, забеляза пред съседната врата донесен от раздавача вестник. Наведе се и го измъкна от найлоновата опаковка. Статията за серията смъртни случаи от свръхдоза започваше на първа страница. Имаше дори нейна снимка — стара, от университетските години. Лори се зачуди откъде ли са я намерили. После отвори вестника на съответната страница и прочете няколко изречения, които повтаряха казаното от Майк Шнайдър. Е, напълно в духа на булевардната стилистика, имаше много повече зловещи подробности — включително и това, че някои от жертвите са били напъхани в хладилника. Тя се замисли откъде ли са се сетили. Във всеки случай не бе споменавала нищо подобно пред Боб Талбът. Въпросът за възможното потулване на случая бе дебело подчертан и звучеше доста по-злокобно от съобщението на Майк Шнайдър.

Лори чу асансьора да спира зад гърба й. Пусна вестника обратно пред вратата и успя да хване асансьора малко преди да тръгне. Влизайки в кабината, чу дрезгавия глас на Дебра Енглър:

— Защо четеш чужди вестници?

За секунда задържа вратата на асансьора, борейки се с изкушението да се върне и да прасне вратата на Дебра с чадъра. Колкото да я изплаши. Тя се овладя и пусна вратата.

Докато слизаше надолу, спокойствието й отстъпи място на страха от предстоящата среща с Бингам. Опасяваше се от противопоставянето, от конфликта. Не умееше да се владее в такава ситуация.

Пол Серино бе приведен над любимото си занимание — закуската. Пиршеството, на което се наслаждаваше, се състоеше от яйца, пържени с прясна свинска наденица, и бисквити. Настроението му бе превъзходно, въпреки че окото му все още бе закрито с металното капаче.

По изключение Грегъри и Стивън мълчаха, заети със захаросаните си закуски, лично подбрани от смайващ избор опаковки от по една порция. Всеки бе поставил празната кутия пред себе си и я изучаваше задълбочено. Глория току-що бе донесла вестника от кутията и сядаше на масата.

— Прочети ми за мача между „Джайънтс“ и „Стийлърс“ — смотолеви Пол с пълна уста.

— Господи! — промълви Глория, втренчена в първата страница.

— Какво има? — попита Пол.

— Има статия за няколко богати и образовани младежи, умрели от наркотици — каза Глория. — Пише, че по всяка вероятност били убийства.

Пол така се задави, че изкашля храната от устата си по цялата маса.

— Та-а-те! — изциври Грегъри. Захаросаните му пуканки бяха покрити с полусдъвкани парчета наденица и яйца.

— Пол, добре ли си? — разтревожено попита Глория.

Пол направи жест, че всичко е наред. Лицето му бе почервеняло като белезите по заздравяващата кожа върху бузите му. С другата си ръка той напипа портокаловия сок и отпи голяма глътка.

— Няма да я ям — заяви Грегъри, сочейки закуската. — Повдига ми се.

— И аз — каза Стивън, който винаги се стремеше да постъпва като брат си.

— Вземете си чисти купи — нареди Глория — и си изберете други закуски.

— Я по-добре ми прочети статията за умрелите от наркотици — дрезгаво произнесе Пол.

Глория му прочете цялата статия на един дъх. Щом свърши, Пол се отправи към кабинета.

— Няма ли да си доядеш закуската? — извика Глория след него.

— Ей сега — отвърна Пол.

Затвори вратата след себе си и натисна копчето за автоматично избиране, което щеше да го свърже с Анджело.

— Кой е, по дяволите? — измърмори Анджело в просъница.

— Пречете ли вестника тая сутрин?

— Как да съм го прочел, като спях? Знаеш какво сме вършили цяла нощ.

— Намери Тони и оня плиткоумен бацил Травино и веднага елате тук — нареди Пол. — И пътем прочети вестника. Загазили сме.

— Франко! — учуди се Мари-Доминик. — Не е ли малко рано?

— Трябва да говоря с Вини — каза Франко.

— Вини още спи — рече тя.

— И аз така предполагах, но те моля да го събудиш.

— Сериозно?

— Напълно сериозно.

— Заповядай тогава — покани го Мари и отвори широко вратата.

Франко влезе.

— Иди в кухнята — каза му тя. — Кафето е готово.

Мари изчезна нагоре по стълбата, а Франко се отправи към кухнята, където завари малкия син на Вини вече на масата. Шестгодишният Вини младши трудолюбиво пляскаше с лъжица по купчинката палачинки пред себе си. Единадесетгодишната му сестра Розлин приготвяше следващата порция на печката.

Франко си наля чаша кафе, отиде в дневната, седна на белия кожен диван и се загледа в новия светлозелен дълговлакнест килим. Не му се вярваше, че още правят такива.