Робин Кук - Непрогледност

— Не съм споменавала за потулване на случая. Заявих, че според полицията това не е нейна работа. Всъщност ти ми го каза.

— Малката ми палавница! Като че ли не ти стигаше обаждането в отдел „Кадри“! Ама не, трябваше да си сигурна, че ще ме смачкаш!

— Това обаждане беше необходимо — отряза Лори. — И щом ще си говорим за обаждания, вчера едва ли би могъл да бъдеш по-груб. Писна ми от наглия ти сарказъм!

Те си размениха гневни погледи, накрая Лу не издържа и извърна очи. Влезе в стаята и седна на обичайното си място.

— Коментарите ми по телефона наистина бяха хлапашки — призна той. — Усетих се веднага щом го казах. Извинявай. Работата е там, че ревнувам от тоя тип. Ето, признах си. Можеш да се гавриш с малкото, което е останало от самочувствието ми, колкото си искаш.

Гневът на Лори се уталожи. Подпряла лакти на бюрото, тя зарови лицето си в шепи.

— Извинявай, ако съм ти причинила неприятности в работата — каза тя, търкайки очи. — Не съм искала. Ти знаеш, че бях отчаяна. Не можех да оставя хората да умират. Трябваше да направя нещо.

— Представяше ли си каква врява ще се вдигне? — попита Лу. — А да си предвиждала последиците?

— Още не съм наясно — каза Лори. — Очаквах статията да предизвика някаква реакция, което и целях, но не предполагах размерите й. Не знаех, че ще преиначат нещата. На всичко отгоре не спазиха обещанието да не споменават името ми. Още не съм говорила с шефа, но ако съдя по тона на заместника му, разговорът няма да е от най-приятните. Може и да ме уволнят.

— Бингам ще е бесен — каза Лу, — но няма да те уволни. Би трябвало да уважи целта ти, ако не средствата. Но и той ще го отнесе. Няма да е много щастлив.

Лори кимна. Хареса й уверението, че няма да я уволнят.

— Е, с удоволствие щях да поостана да видя как ще свърши тази работа, но трябва да вървя. И в моята служба се вдига врява. Просто трябваше да дойда дотук и да си го кажа, та да ми олекне, и съм доволен, че го направих. Стискам ти палци за разговора с шефа.

— Благодаря — каза Лори. — Радвам се, че дойде.

След като Лу си тръгна, тя се опита да се свърже с Джордан. Имаше нужда от нечия морална подкрепа, но се оказа, че той е в операционната и ще се върне доста по-късно.

Отново се приготви да започне работа, ала на вратата се почука. Оказа се, че е Питър Летърман.

— Д-р Монтгомъри? — попита той несигурно.

Тя го покани да влезе и му предложи стол.

— Благодаря — каза Питър и седна, оглеждайки кабинета. — Чудесен е.

— Наистина ли? — недоверчиво попита Лори.

— По-добър е от моя килер за метли — отвърна Питър. — Както и да е, няма да ти отнема много време. Исках да ти съобщя, че в края на краищата открих следа от примес или допълнителна съставка в пробата, която ми изпрати от Рандъл Тачър.

— Така ли? — оживи се Лори. — Какво откри?

— Етилен — отговори Питър. — Минимално количество, защото е твърде летлив. В другите две проби не успях да го открия.

— Етилен ли? — учуди се Лори. — Странно. Чувала съм, че за пречистването на кокаина се използува етер, а не етилен. Не разбирам.

— Такова пречистване се прилага, когато кокаинът е предназначен за пушене, а не за венозни инжекции, каквито са си правили хората от твоята серия. Но дори и да е пречистван, етерът се използува само като разтворител при екстракцията. Нямам понятие откъде се е появил етиленът и като нищо може да се окаже, че съм допуснал грешка в анализа. Ти толкова се интересуваше дали има някакъв примес, че щом открих нещо, реших веднага да ти съобщя.

— Ако етиленът е толкова летлив — каза Лори, — защо не го потърсиш в пробите от Робърт Евънс? Ти констатира, че е умрял много бързо, следователно има по-голям шанс да се открие наличието на етилен, ако е бил употребен изобщо.

— Добра идея — каза Питър. — Ще проверя.

Питър си тръгна. Лори гледа известно време вратата. Изобщо не беше очаквала като примес да открият етилен. Предполагаше, че ще намерят някой екзотичен стимулант — например стрихнин или никотин. Прелисти фармакологичния справочник, който двете с Рива държаха в кабинета, но не откри нищо съществено. Качи се в библиотеката, където в един стар справочник намери обширен материал за етилена. Оказа се, че преди доста години е бил използван за упойка, затова и в стария справочник му бе отделено повече място, отколкото в новия. Прилагането му било прекратено поради това, че е по-лек от въздуха и е взривоопасен. Наличието на газ с такива качества в операционните било твърде рисковано.