Робин Кук - Непрогледност

— Дано си прав — заяви Пол. — Мисля, излишно е да ти напомням, че аз ти плащам комарджийските дългове, а те не са малки. Семейство Вакаро много ще ти се разсърди, ако изведнъж спра да плащам.

— Не е заради газа — повтори Луис.

— Заради какво е тогава? Казвам ви, тая статия никак не ми харесва. Ако някой я е оплескал, ще хвърчат глави!

— Това е само първият сигнал, че може да имаме неприятности — каза Луис. — Иначе всичко вървеше по вода. А и ти се възстановяваш великолепно.

— Защо тогава тая докторица описва нещата такива, каквито са? — запита Пол. — Тая Лори Монтгомъри е същата кучка, дето изпя на Лу Солдано, че са ми хвърлили киселина в лицето. Какво представлява това пиленце?

— Патологоанатом в Службата по съдебна медицина — отвърна Луис.

— Нещо като тоя тип Куинси по телевизията ли? — попита Пол.

— Е, в живота е малко по-различно — каза Луис, — но в общи черти е същото.

— И как така се е усъмнила? Ти май казваше, че няма начин да се разкрие? Как тая Лори Монтгомъри се е сетила за какво става дума?

— Не зная — отговори Луис. — Може би трябва да питаме нея.

Серино се позамисли и рече:

— Да си призная, и на мен ми мина това през ума. А и ако тая Лори Монтгомъри продължи разследването си, резултатът може да е приятен като цирей на задника. Анджело, дали ще можеш да организираш едно, ъъ, събеседване де, с младата дама?

— Няма проблем — каза Анджело. — Ти я искаш, аз я докарвам.

— Не виждам друг изход — рече Пол. — А след като си побъбрим, най-доброто, което може да направи тая докторица, е да изчезне. Напълно. Включително и трупът.

— Нали „Монтегю Бей“ ще отплава тия дни? — попита Анджело.

— Ами да — оживи се Пол, — чудесна идея! Утре вдига котва за Ямайка. Добре, доведи я на кея. Доктор Луис ще я разпита.

— Не искам да се замесвам пряко в тая работа — възрази Луис.

— От мен да мине, това не го чух — каза Пол. — Вече си замесен до ушите, така че не дрънкай глупости.

— Кога трябва да го свършим? — попита Анджело.

— Следобед или надвечер. Не можем да седим със скръстени ръце и да чакаме нещата да се объркат още повече — отговори Пол. — Там в моргата не работи ли момчето на Амендола? Не се сещам за малкото му име. Нали семейството им беше от Гейсайд?

— Вини — каза Тони. — Вини Амендола.

— А, Вини Амендола. Работи в моргата. Поговорете с него, може да помогне. Напомнете му, че помогнах на баща му, когато беше закъсал с профсъюза. И вземете това. — Серино посочи вестника. — Вътре има снимка на докторицата. Използвайте я, за да сте сигурни.

След като посетителите му си тръгнаха, Серино се свърза с Джордан. Секретарката обясни, че е в операционната, на което Серино каза, че ще чака докторът да му се обади до час.

Джордан звънна след петнадесет минути. Преди Пол да успее да каже нещо, той заяви:

— Тази работа не ми харесва. Когато говорихме за делово сътрудничество, вие ми казахте, че няма да има проблеми. Беше преди два дни и вече се оформя огромен скандал. Изобщо не ми харесва.

— Успокой се, докторе — каза Серино. — Всяко делово начинание си има трудности в началото. Не се вълнувай. Просто исках да се уверя, че няма да направиш някоя глупост, за която после да съжаляваш.

— Вие ме вкарахте, като ме заплашихте. Това какво, продължение на шантажа ли е?

— Би могло да се нарече и така — съгласи се Пол. — Зависи от гледната точка. От моята гледна точка просто един бизнесмен говори с друг бизнесмен. Само исках да ти припомня, че имаш работа с професионалисти. Като теб.

Обади се секретарката на Бингам и помоли Лори да дойде в кабинета му. Тя отговори, че идва веднага.

Когато престъпи прага на кабинета, забеляза, че изражението на Бингам е строго официално. Личеше, че и той като нея се старае да не загуби самообладание.

— Наистина не мога да те разбера, доктор Монтгомъри — заяви Бингам след дълга пауза. Гласът му беше твърд, лицето — смръщено. — Умишлено наруши моите указания. Изрично те предупредих да не споделяш пред средствата за масова информация личните си преценки и ти напълно съзнателно не се подчини. При такова преднамерено неподчинение не ми остава друго, освен да прекратя трудовия ти договор със Службата.

— Но, доктор Бингам… — поде Лори.

— Не желая обяснения или извинения — прекъсна я Бингам. — Съгласно правилника мога едностранно да прекратя трудовия ти договор, тъй като още не е изтекъл едногодишният изпитателен срок от твоето назначаване. Все пак, ако подадеш писмена жалба, няма да възразя да бъдеш изслушана от комисията. Нямам какво повече да добавя, д-р Монтгомъри. Свободна си.