Робин Кук - Непрогледност

— Джордан, приятелю! Изобщо не очаквах да се срещнем тук!

Познал Лу, Джордан се намръщи.

— Пак ли ти?

— Поласкан съм от дружеското ти отношение — каза Лу. — Изглежда, многото операции те правят любвеобилен. Нали знаеш, днешната работа не бива да се оставя за утре.

— Радвам се, че се видяхме, лейтенанте. — Джордан допи сока и хвърли картонената кутия в кошчето.

— Един момент — каза Лу и му препречи пътя.

Джордан му изглеждаше още по-малко склонен да му съдейства, отколкото миналия път, беше и притеснен. Зад грубото държане се криеше нервност.

— Имам още операции — каза Джордан.

— Не се и съмнявам. Това за мен е известно облекчение — все пак не всичките ти пациенти, чакащи операция, са били пречукани от професионални убийци.

— За какво говориш? — поиска да знае Джордан.

— Джордан, страшно ти отива да си възмутен, но стига си се правил на ударен и отговаряй честно! Много добре знаеш за какво става дума. Миналия път те попитах дали е имало нещо общо между убитите ти пациенти, например дали не са боледували от една и съща болест. Ти беше така добър да ми кажеш, че съм на грешен път. Само пропусна да споменеш, че всички те ще бъдат оперирани от златните ти ръце.

— Не се сетих — каза Джордан.

— Естествено! — саркастично отбеляза Лу.

Беше сигурен, че Джордан лъже, но се съмняваше и в собствената си обективност. Както наскоро бе признал пред Лори, ревнуваше го от нея. Завиждаше, че е висок и хубав, че е завършил прочут университет, че е имал охолно детство и е богат.

— Сетих се чак когато се върнах в кабинета и прегледах картоните им — заяви Джордан.

— И въпреки че си открил нещо общо между жертвите, не си даде труда да ми съобщиш. Засега няма да го коментирам. Въпросът ми е: как ще обясниш обединяващия фактор?

— Нямам понятие — отвърна Джордан. — Според мен е изключително стечение на обстоятелствата. Ни повече, ни по-малко.

— Нищо ли не ти подсказва защо са били извършени тези убийства?

— Абсолютно нищо — каза Джордан. — Искрено се надявам и се моля да няма повече убити. Последното нещо, което искам да ми се случи, е да ми намалят пациентите, камо ли пък по такъв дивашки начин.

Лу кимна. Доколкото познаваше Джордан, последното съображение бе достоверно. Лейтенантът направи пауза и попита:

— А Серино?

— Какво Серино?

— На него му предстои още една операция. Може ли по някакъв начин тази поредица от убийства да се свърже със Серино? Мислиш ли, че той е изложен на риск?

— Всичко е възможно — каза Джордан, — но аз лекувам Пол Серино вече няколко месеца и досега не му се е случило нищо. Нямам основания да смятам, че е замесен или че е изложен на конкретен риск.

— Ако се сетиш за нещо, обади ми се — каза Лу.

— Разбира се, лейтенанте — отвърна Джордан.

Лу се дръпна от пътя му, Джордан блъсна крилата на летящата врата и изчезна.

Лори реши, че дори и да не излезе нищо и тя да не се сдобие с полезна информация, поне няма да стои със скръстени ръце. Значи няма да й остане време да размишлява за положението си — безработна в град, в който животът никак не беше евтин, плюс вероятността да не намери работа в съдебната медицина. Бингам едва ли щеше да й даде препоръка. Не й се мислеше за такива неща, затова реши да продължи с разследването по серията. Трябваше да се проучат още три случая на смърт от свръхдоза, как са били открити труповете и дали жертвите са били забелязани да се прибират в апартаментите си в компанията на двама мъже.

След по-малко от час Лори бе в блока на Кендъл Флечър и историята, която й разказаха звучеше познато. Флечър излязъл да тича, но се върнал много скоро, придружен от двама мъже. Портиерът не видял двамата да напускат апартамента. Няколко часа след завръщането на Флечър наемател, който не се представил, се обадил и се оплакал, че в апартамент 25 Ж се вдига шум. Изказал опасения, че може би някой е пострадал. Домоуправителят реагирал на обаждането — и открил трупа на Флечър.

Лори нямаше такъв късмет на адреса на Стефани Хабърлин — бе живяла в къща без портиер. Реши засега да не се занимава с нейния случай и се отправи към третия и последен адрес.

Ивон Андре бе живяла в сграда, подобна на тази на Флечър. Лори се възползува от значката си на съдебен лекар, както беше постъпила и при предишния случай. Портиерът, представил се като Тимъти, бе изпълнен с готовност да съдейства. Също като Кендъл Флечър, госпожица Андре бе влязла в сградата, придружена от двама мъже. Тимъти не можеше да се сети как са изглеждали, но определено си спомняше, че са идвали. На въпроса на Лори кой е открил трупа Тимъти отговори, че домоуправителят Хуан. Лори помоли да се срещне с него. Тимъти начаса извика слабия мъж в кафеникава униформа, който поправяше някакъв мебел във фоайето. Той дойде при тях и беше представен.