Робин Кук - Непрогледност

Лори преглътна. Стана и заобикаляйки госпожа Андре, отиде в кухнята и без желание взе слушалката.

— Монтгомъри! — избоботи Бингам, чул гласа й. Тя отдалечи слушалката от ухото си. — Какво, за бога, търсите в апартамента на Ивон Андре? Вие сте уволнена! Чувате ли? Ще накарам да ви арестуват заради злоупотреба със служебното положение, ако продължавате! Ясно ли ви е?

Лори се готвеше да отговори, когато погледът й падна на визитна картичка, забодена с кабарче на стената над телефона. Някой си господин Джеръм Хоскинс от Манхатънското хранилище за донорни органи.

— Монтгомъри! — отново кресна Бингам. — Отговорете! Какво целите, по дяволите?

Лори затвори телефона, без да продума. С трепереща ръка откачи визитката. Внезапно плочките на главоблъсканицата се наредиха в ужасна, отвратителна картина. Разумът й отказваше да я приеме и същевременно тя съзнаваше, че това е ужасната, неумолима и необорима истина. Всичко си дойде на мястото. Разбира се, сега трябваше да се обади на Лу. Само че преди това смяташе да иде на още един адрес.

4:15 ч следобед, понеделник

Манхатън

За втори път този ден Лу Солдано беше в преддверието на хирургическото отделение в Манхатънската болница. Сега едва ли щеше да чака дълго — беше се обадил в операционната да попита кога ще свърши д-р Шефилд. Направи си сметка да дойде точно когато Джордан излиза.

След не повече от пет минути с удовлетворение видя добрия доктор да прекосява с уверена крачка преддверието и да се насочва към съблекалнята. Преметнал шлифера си през ръката и с шапка в другата, Лу го последва. Държа се на разстояние, докато Джордан сваляше и хвърляше в коша за пране замърсеното хирургическо облекло. Целта му беше да го пипне по бели гащи, когато щеше да е психологически уязвим. Според Лу успехът на един разпит зависеше от нестабилността на разпитвания.

— Ей, докторе! — обади се Лу.

Джордан се извърна, изглеждаше напрегнат.

— Извинявай — продължи Лу, почесвайки се по главата, — не искам да досаждам, но се сетих за нещо.

— За кой се мислиш, по дяволите? За Коломбо ли? — озъби се Джордан.

— Браво, мислех, че няма да се досетиш — забеляза Лу. — След като вече си ми обърнал внимание, ще ми се да те попитам нещо.

— По-накъсо, лейтенанте. — Джордан отиде до мивката и пусна водата. — Вече цял ден съм тук, а в кабинета ме чакат още сума ти недоволни пациенти.

— При предишното си идване споменах, че всички убити пациенти са чакали за операция. Само че пропуснах да попитам за какво. Казаха ми, че било свързано с роговицата или нещо подобно, та ако обичаш, докторе, ми обясни какво точно щеше да правиш с тези хора?

Джордан се изправи над мивката. От лицето му капеше вода. Той избута Лу, за да стигне до кърпите, взе една и енергично се избърса. Лицето му пламна.

— На всички им предстоеше трансплантация на роговица — най-накрая отговори той, оглеждайки се в огледалото.

— Интересно — каза Лу. — Всички са имали различни диагнози, а са щели да бъдат лекувани по един и същи начин.

— Точно така, лейтенанте.

Джордан отиде до шкафчето си и навъртя комбинацията на ключалката. Лу го последва като куче.

— А не е ли по-нормално при различни диагнози да се прилага различно лечение?

— Тези хора наистина имаха различни диагнози — обясни Джордан, докато се обличаше. — Само че физиологическият ефект от заболяванията им беше еднакъв — потъмняване на роговицата.

— Но това не е ли лекуване на симптомите, а не на заболяването?

Джордан спря да закопчава ризата си и изгледа Лу.

— Явно съм те подценил — призна той. — Напълно си прав, но когато се касае за очи, обикновено се прави точно това. Разбира се, преди трансплантацията трябва да се отстрани причината, породила непрозрачността на роговицата, за да се избегне рецидив на заболяването в присадената тъкан. При подходящо лечение обикновено се постига.

— Аха! Значи и аз съм можел да стана доктор, ако съм имал възможност да ходя в скъп университет, а?

Джордан отново започна да закопчава ризата си.

— Виж, това изказване повече ти приляга.

— Така де — отвърна Лу, — но не е ли смайващо, че на всичките ти убити пациенти е предстояла една и съща операция?

— Не. — Джордан продължи да се облича. — Аз съм съвсем тесен специалист. Експерт по роговицата. Днес присадих четири.

— Значи повечето твои операции са присаждане на роговица? — уточни Лу.

— Деветдесет на сто. Напоследък и повече.