Робин Кук - Непрогледност

— Не ми се влиза в морга — призна си Анджело.

— Ако искаш, ще ида сам — предложи другият.

— И дума да не става — отвърна Анджело, отвори без желание вратата и слезе.

Изпод задната седалка извади чадър, разтвори го и заключи колата. При поста на охраната попита къде би могъл да намери Вини Амендола.

— Вижте в канцеларията на моргата — отговори пазачът. — Вървете направо, тя се пада отляво.

Моргата не се хареса на Анджело, както и се очакваше. Изглеждаше лошо и миришеше гадно. Едва бяха влезли, а на него вече му се щеше да са излезли.

В канцеларията отново попита за Вини, като обясни, че е свързано с баща му. Човекът им каза, че ще иде да го потърси, и ги помоли да чакат.

След пет минути Вини се появи в канцеларията, облечен в зелени защитни дрехи. Изглеждаше разтревожен и веднага попита:

— Какво му е на баща ми?

Анджело го прегърна през рамо и отвърна с въпрос:

— Можем ли да поговорим насаме?

Вини се остави да бъде заведен във фоайето, където погледна Анджело право в очите и рече:

— Баща ми умря преди две години. Какво искате?

— Ние сме приятели на Пол Серино — каза Анджело. — Поръчано ни е да ти припомним, че навремето Серино е помогнал на баща ти за профсъюзите. Господин Серино ще се радва, ако му се отплатиш за услугата. Тук има една лекарка на име Лори Монтгомъри…

Вини го прекъсна.

— Вече я няма.

— Тоест? — запита Анджело.

— Тази сутрин я уволниха — отговори Вини.

— В такъв случай ни дай домашния й адрес — реши Анджело. — Можеш ли да го намериш? И не забравяй, че трябва да си остане между нас. Нали не е необходимо да ти обяснявам с подробности?

— Ясно — каза Вини. — Изчакайте, ей сега ще се върна.

Анджело седна, но не му се наложи да чака дълго. Вини почти веднага донесе адреса и дори телефонния номер на Лори. Обясни, че ги е взел от графика за дежурствата.

Напускайки моргата, Анджело изпита такова облекчение, че почти изтича до колата.

— Какъв е планът? — попита Тони, докато потегляха.

— Няма защо да губим време. Отиваме в апартамента на мацката, тъкмо е наблизо.

След петнадесет минути вече бяха паркирали на Деветнадесета улица и вървяха към блока на Лори.

— Как ще действаме? — попита Тони.

— Както винаги — отговори Анджело. — С полицейските значки. Вкараме ли я в колата, работата е опечена.

По пощенските кутии във входа откриха номера на апартамента. Вратата към стълбището и асансьорът беше заключена, но не и за човек като Анджело. След две минути асансьорът ги издигаше към петия етаж.

Отидоха право пред вратата на апартамента и Анджело натисна звънеца. Никой не отговори и той го натисна отново.

— Сигурно е отишла да си търси работа — рече Тони.

— Доста брави е наслагала — каза Анджело, оглеждайки вратата.

Очите на Тони зашариха из малката площадка и веднага се заковаха на вратата на Дебра Енглър. Той потупа Анджело по рамото и прошепна:

— Някой от съседите ни гледа.

Анджело се обърна и видя Дебра, която надничаше през открехнатата врата. Щом очите им се срещнаха, тя тръшна вратата. Езиците на ключалките защракаха по гнездата си.

— По дяволите! — прошепна Анджело.

— Какво ще правим? — попита Тони.

— Връщаме се в автомобила — каза Анджело.

След няколко минути колата беше паркирана така, че и двамата да виждат добре входа на блока. Тони се прозина. За своя изненада същото направи и Анджело.

— Скапах се — оплака се Тони.

— И аз — рече Анджело. — Мислех си, че днес ще спя цял ден.

— Какво ще кажеш, дали да не разбием апартамента? — попита Тони.

— Минава ми през ума — отговори Анджело. — Само че при толкова много брави няма да се оправя бързо. А и не се сещам какво да правим с оная вещица от другия апартамент. Видя ли й лицето? Представяш ли си да се събудиш сутрин и да я намериш в леглото си?

— Това пиленце не е за изхвърляне — отбеляза Тони, разглеждайки снимката на Лори във вестника. — На такова не бих му отказал.

Лу си наля още едно кафе. Чакаше в преддверието на хирургическото отделение на Манхатънската болница, където миналия път бе изненадал Джордан. Само че тогава го беше чакал двадесет минути, а сега висеше вече час и нещо. Започваше да се пита дали не е било по-разумно да се обади на началниците си, вместо да провежда разговор с Джордан.

Тъкмо се готвеше да си тръгне, когато влезе Джордан. Отиде при малкия хладилник и извади кутия портокалов сок. Лу го изчака да отпие и да се отправи към вестника на дивана, преди да заговори: