Робин Кук - Непрогледност

В друга книга Лори откри: в началото на века е установено, че в чикагските оранжерии етиленът забавял цъфтежа на карамфилите. Съдържал се в светилния газ, с който се осветявали оранжериите. Положителното, което прочете за етилена, бе, че е използван за ускоряване зреенето на плодовете и за производство на пластмаси като полиетилен и стиропор.

Всичко това бе интересно, но не обясняваше връзката между етилена и смъртта от свръхдоза кокаин. Разочарована, Лори върна книгите по местата им и се прибра в кабинета с надеждата, че не е пропуснала обаждането на Бингам. Изглежда, Питър беше прав, имаше някаква грешка в анализите.

Когато се върна в управлението, Лу разбра, че трябва незабавно да се обади на прекия си началник, на началника на районното и на директора на полицията. Явно всички шефове бяха на нокти.

Влизайки в кабинета си, бе изненадан от присъствието на новоназначен детектив, който търпеливо чакаше на стола до бюрото му. Костюмът му беше нов, което означаваше, че скоро са го преназначили от униформения състав.

— Кой си ти? — попита Лу.

— Детектив О’Брайън — отговори полицаят.

— А малко име имаш ли?

— Да, сър! Казвам се Патрик.

— Хубаво италианско име — отбеляза Лу.

Патрик се засмя.

— С какво мога да ти бъда полезен? — попита Лу, обмисляйки на кого да се обади по-напред.

— Сержант Норман Карвър ме помоли да намина и да се опитам да обобщя медицинските данни по мафиотските убийства с жертви, които са били пациенти на д-р Джордан Шефилд. Преди да стана полицай, през летните ваканции работех в болница, а в колежа бях в екипа за бърза медицинска помощ.

— Значи правилно са се спрели на теб — каза Лу.

— Струва ми се, че открих нещо важно — отвърна Патрик.

— Ъхъ.

Лу бе вперил поглед в бележката да се обади на директора на полицията. Тя го притесняваше най-много. Досега не беше получавал такова известие. Все едно енорийски свещеник да се обади на папата.

— Пациентите са били с различна диагноза — продължи Патрик, — но има нещо общо при всички.

Лу вдигна очи.

— Какво?

Патрик кимна.

— На всички е било предписано оперативно лечение. На всички им е предстояла операция на роговицата.

— Без майтап?

— Без майтап — увери го Патрик.

След като той си отиде, Лу се опита да осмисли чутото. Навремето не бе успял да открие обединяващ признак между жертвите, освен това, че са били пациенти на Джордан Шефилд. Сега нещата се променяха. Не можеше да бъде просто съвпадение.

Погледна още веднъж телефонните съобщения и реши засега да не се обажда на никого. По-добре да разшири новополучената информация. Ясно за какво са го търсили шефовете — да му напомнят, че мафиотските убийства все още не са разкрити и за капак да му надуят главата със серия смърт от свръхдоза. Тая роговица като че ли даваше някакъв шанс за изясняване на случая, не биваше да го изпуска. Чак след това щеше да позвъни на шефовете.

Реши да започне от доктора. Очакваше обичайните увъртания, но смяташе на всяка цена да говори с него, без значение колко пациенти го чакат. Когато го потърси обаче, секретарката му съобщи, че д-р Шефилд в момента оперира в Манхатънската болница и че има много операции. Щял да се върне в кабинета късно следобед.

Лу се подвоуми какво да прави. Никак не му се искаше да се обажда на шефовете, затова реши, че настойчивостта е най-голямата добродетел, поради което ще посети доктора, дори да се наложи да нахълта в операционната. Миналата седмица беше присъствал на десетина аутопсии — една операция ли ще го уплаши?

— Какво става, по дяволите? — изрева Пол иззад огромното си бюро.

Не изглеждаше доволен.

Анджело, Тони и д-р Луис Травино стояха на килимчето като провинили се ученици пред директора на училището. Д-р Травино нервно избърса челото си с кърпа. Беше дебел и плешив и по нещо приличаше на Серино.

— Няма ли да отговори някой? Какво ви е, а? Зададох ви съвсем прост въпрос — как тая история е попаднала във вестника?

Пол Серино удари с юмрук по вестника върху бюрото.

След пауза, от която стана ясно, че няма доброволци, той продължи:

— Добре, да започнем отначало. Луис, ти каза, че тоя „плодов газ“ не може да се открие.

— Точно така — потвърди Луис Травино. — Не може да се открие, защото е много летлив. Във вестника не пише нищо за газ.

— Вярно — рече Пол. — Тогава защо пишат, че тия свръхдози са убийства?

— Не знам — каза Луис. — Във всеки случай не защото са открили газ.