Робин Кук - Непрогледност

— В известен смисъл той повлече крак. Все си мисля, че Бингам отрича наличието на серия само защото тя започва с Дънкан Андрюс.

— Невероятно — каза Боб в паузата, докато им сервираха вечерята. — Не съм видял нищо публикувано по този въпрос. Нищо. Нищичко.

— В сутрешното издание на „Таймс“ се споменава за смъртта на двамата — уточни Лори. — Но е поместено в края, и то в два реда. Прав си, за другите случаи досега не е имало нищо.

— Какъв удар! — възхити се Боб. Погледна часовника си. — Трябва да се размърдам, ако искам да попадне в утрешния вестник.

— Чакай, не съм свършила — каза Лори.

Обясни му, че използуваният кокаин идва от един източник, че е изключително чист и следователно действа много силно, че по всяка вероятност е примесен с минимално количество смъртоносна отрова и сигурно се продава от един и същи пласьор, успял да установи контакти със заможни млади хора.

— Последното може и да не е вярно — поправи се Лори. — Може би пласьорите са двама. В повечето случаи, които проучих, в жилището на жертвата са били забелязани да влизат двама мъже.

— Че защо двама? — попита Боб.

— Нямам представа — призна Лори. — Тази история е пълна със загадки.

— Свърши ли? — Боб нямаше търпение да си тръгне. Вечерята му стоеше недокосната.

— Не, не съм. Вече си мисля, че във всички тези случаи смъртта не е настъпила в резултат на нещастен случай, а е била предизвикана умишлено. Тоест касае се за убийства.

— Става все по-весело — каза Боб.

— Всички трупове са били открити малко след настъпването на смъртта — обясни Лори. — Което само по себе си е странно. Хора без семейства, умрели сами, остават неоткрити по няколко дни. В случаите, които проучих, трупът е намерен след телефонно обаждане. В два от случаите жертвите са се обаждали преди смъртта си на свои близки. В останалите случаи се е обаждал анонимен наемател от същата сграда. Който се е оплакал на портиера от шума, идващ от апартамента на починалия. И ето ти загадката — тия оплаквания са правени няколко часа след настъпването на смъртта.

— Боже мой! — възкликна Боб. Той вдигна очи към Лори. — А полицията? Защо полицията не е разровила всичко това?

— Никой не вярва на версията ми, че става дума за серия. Полицията не подозира нищо. За тях това си е обикновена смърт от свръхдоза.

— А Харолд Бингам? Досега нищо ли не е направил?

— Нищо — каза Лори. — Предполагам, че не желае да се забърква в евентуален скандал. Бащата на Дънкан Андрюс се е кандидатирал в предстоящите избори и неговите хора оказват сериозен натиск върху кмета, който пък притиска Бингам. Все пак Бингам обеща да говори с пълномощника по здравеопазването.

— Ако тези случаи са убийства, значи имаме работа с убиец маниак — каза Боб. — Страхотна сензация!

— Смятам, че обществеността трябва да бъде предупредена. Струва си, макар и заради един спасен живот. Затова ти се обадих. Трябва да се разгласи, че в този наркотик има смъртоносен примес.

— Това ли е всичко? — запита Боб.

— Мисля, че да — каза Лори. — Ако се сетя за нещо, което съм забравила, ще ти се обадя допълнително.

— Чудесно! — Боб стана от масата. — Извини ме, но ако искам статията да се появи в утрешния брой на вестника, трябва да тичам при главния редактор.

Лори проследи с поглед как Боб си проправя път сред тълпата чакащи за свободна маса. После погледна плувналото в мазнина телешко в чинията и реши, че не е гладна. Понечи да стане, но в този момент се появи сервитьорът ирландец със сметката. Тя потърси с поглед Боб, ала той отдавна беше изчезнал.

Хем те канят, хем си плащаш.

— Колко е часът? — запита Анджело.

— Седем и половина — отвърна Тони, поглеждайки часовника, задигнат от дома на Вивонето.

Бяха спрели колата на Пето авеню малко по̀ на север от мястото, където Седемдесет и втора улица се съединява с Източната алея на Сентръл Парк. Бяха откъм страната на парка, но имаха добър изглед към входа на жилищния блок, който ги интересуваше.

— Тоя Кендъл Флечър си обува шортите сума ти време — забеляза Анджело.

— Каза ми, че отива да тича — оправда се Тони. — Ако не ми вярваш, да му се беше обадил ти.

— Иде някой — каза Анджело. — Как ти се струва? Прилича ли ти на банкера Кендъл Флечър?

— В тоя вид не прилича на банкер — рече Тони. — Не мога да го разбера това тичане за здраве. Да нахлузя гащи като на Питър Пан и да хукна нощем из парка! Че то значи сам да си прося боя.

— Според мен е той — допълни Анджело. — По годините прилича. На колко години каза, че е тоя Кендъл?