Робин Кук - Непрогледност

— Имаш предвид големия банкер и оня от аукционната къща ли? — попита Вини.

— Точно тях — каза Франко. — Анджело и Тони очистиха и двамата. Голяма каша забъркаха. Насмалко да ги пипнат и двата пъти. Всъщност трябваше да внимавам да не ме приберат като свидетел, особено при банкера. Бях паркирал отпред, когато дойдоха ченгетата.

— И за какво, по дяволите, са им видели сметката? — рече Вини.

Беше почервенял като домат и се бе ококорил.

— Още не зная — каза Франко.

— От ден на ден ченгетата се раздвижват все повече! — измуча Вини. — И колкото повече вдигат врява, толкова повече закъсваме с бизнеса. Наложи се временно да затворим повечето игрални клубове. — Той погледна ядосано Франко. — Трябва да разбереш какво става.

— Пуснах някои пипала — отвърна Франко. — Ще поразпитам и ще държа под око Анджело и Тони. Все някой знае.

— Трябва да предприема нещо — каза Вини. — Не мога да седя със скръстени ръце и да гледам как пращат по дяволите всичко.

— Дай ми още два дни — примоли се Франко. — Ако не разбера какво става, ще светя маслото на Анджело и Тони.

— Но това означава война — рече Вини. — Не съм сигурен, че ми се воюва. Още по-зле за бизнеса.

— Знаеш ли, докторе? — каза Серино. — Не беше толкова страшно. Наистина се бях притеснил, но не почувствах нищо, докато ме оперираше. Как мина?

— По-добре от това, здраве му кажи — отвърна Джордан. Държеше малко фенерче и осветяваше окото, което току-що беше оперирал. — И сега изглежда добре. Роговицата е бистра, камерата — дълбока.

— Щом си доволен ти — каза Серино, — и аз също съм доволен.

Беше в единична стая в богаташкото крило на Манхатънската болница. Джордан правеше последните следоперативни визитации — едва преди половин час беше завършил последната трансплантация на роговица. Само днес бе направил четири. Анджело се беше облегнал на стената. Тони спеше в едно кресло близо до банята.

— Нека няколко дни това око се възстановява — каза Джордан и се изправи. — След това, ако всичко е добре, а съм сигурен, че ще е — добави бързо той, — ще оперираме и другото. После ще бъдете като новороден.

— Значи трябва да чакам и за другата операция? — попита Серино. — Не ми каза. В началото ме увери, че ще чакам само за първата операция.

— Отпуснете се — помоли го Джордан. — Не си вдигайте кръвното. Добре е да има малко време между операциите, та окото да се възстанови, преди да се заема с другото. А при темпото, с което работихме днес, няма да ви се наложи да чакате дълго.

— Не обичам да ме изненадват доктори — предупреди Серино. — Умът не ми го побира как така ще чакам втори път. Сигурен ли си, че окото, което оперира, е добре?

— Повече от добре — увери го Джордан. — Никой не би могъл да го оперира по-сполучливо, повярвайте.

— Ако не ти вярвах, нямаше да лежа тук — каза Серино. — Но щом съм толкова добре и трябва да чакам няколко дни, какво правя в тази потискаща стая? Искам да си вървя вкъщи.

— По-добре е да останете. Трябва да ви се слагат лекарства в окото. И ако се получи инфекция…

— Всеки може да ми сложи няколко капки — възрази Пол Серино. — След всичко, което стана, жена ми Глория се справя доста добре. Искам да се махна оттук!

— Ако сте решили да си ходите, не мога да ви задържа — каза Джордан. — Но трябва непременно да си почивате и да не се движите.

След три четвърти час един санитар избута Серино с инвалидната количка до колата му. Тони вече беше докарал лимузината пред входа на болницата. Моторът бе запален.

Серино бе платил сметката за болницата в брой, постъпка, зашеметила дежурния касиер. След като шефът му щракна с пръсти, Анджело започна да отделя стодоларови банкноти от дебела пачка, която извади от джоба си, докато не превиши сумата. Касиерът беше силно впечатлен.

— Разкарай се — изсъска Серино, когато Анджело се опита да му помогне да стане от количката: санитарят я беше докарал до колата и бе пуснал спирачките на колелата. — И сам мога. Какво си мислиш, че съм сакат ли?

Отблъсна се и се изправи, олюля се за миг, докато се закрепи на крака. Беше облечен с всекидневните си дрехи. Над оперираното му око имаше метален предпазител с многобройни дупчици.

Бавно се отпусна на предната седалка. Разреши на Анджело да затвори вратата вместо него. Анджело седна отзад. Тони подкара, но щом излезе на улицата, не улучи завоя. Колата подскочи.

— Божичко! — изкрещя Серино.

Тони се наведе над кормилото.

Мина през Централния тунел и излезе на магистралата на Лонг Айлънд. Серино се разнежи.