Робин Кук - Непрогледност

— Не му и трябва.

Вътре обстановката бе доста кичозна: покривки на бели и червени карета, дървени решетки с изкуствен бръшлян и пластмасови гроздове. На всяка маса имаше свещ в кана, покрита с капки восък. По стените имаше няколко картини с изглед от Венеция, рисувани върху черно кадифе. В тясната зала бяха наблъскани тридесетина маси: май всички бяха заети. Измъчени келнери се стрелкаха около клиентите. Изглежда, всички се знаеха на малко име. Кънтяха гласове, ухаеше на богата апетитна храна с подправки.

Лори изведнъж разбра колко е гладна.

— Май е трябвало да направим резервация — каза тя.

Лу й показа с ръка да бъде търпелива. След няколко минути се появи много едра жена, която приличаше на италианка, и грабна Лу в прегръдките си. Той я представи на Лори. Казваше се Мари.

Сякаш с вълшебна пръчица се появи свободна маса и Мари ги настани на нея.

— Имам чувството, че си доста известен тук — каза Лори.

— Толкова пъти съм идвал! С парите, които съм похарчил тук, едно от децата им е завършило колеж.

Лори беше огорчена, че няма лист с меню. Трябваше да изслуша какво предлагат от келнер, който го изрецитира със силен италиански акцент. Тъкмо изпя внушителната си литания, и Лу се наведе към нея и й препоръча равиоли или маникоти. Лори бързо се спря на равиоли.

След като поръчаха вечерята и им донесоха бутилка бяло вино, Лу разочарова Лори — запали цигара.

— Може би ще постигнем компромис — поде тя. — Хайде да изпушиш само една.

— Готово.

След чаша вино Лори се отпусна. Когато донесоха ордьоврите, Джузепе, собственикът готвач, се появи да ги поздрави.

Според Лори вечерята бе чудесна. След последните няколко вечери в тежкарска обстановка това оживено заведение й донесе облекчение. Като че всички познаваха и обичаха Лу. Мнозина добродушно се шегуваха с него, задето е довел Лори. Явно обикновено вечеряше сам.

За десерта Лу настоя да се разходят нагоре по улицата и да идат в италианско кафене, където сервираха еспресо без кофеин и италиански сладолед.

Когато кафето и сладоледите вече бяха пред тях, Лори вдигна поглед към Лу.

— Искам да те питам нещо — каза тя.

— Карай — рече той. — Надявах се да избегнем неприятните теми. Моля те, не искай пак от мен да ходя при момчетата от наркоотдела.

— Искам само мнението ти — рече Лори.

— Слушам — отвърна Лу. — Това не е толкова страшно.

— Но няма да ми се смееш — каза Лори.

— Започва да става интересно — рече лейтенантът.

— Нямам причина да си го мисля — продължи Лори. — Просто някои дребни факти, които ме тревожат.

— При това темпо ще ти трябва цяла нощ, за да го кажеш — рече Лу.

— Става въпрос за поредицата случаи на смърт от свръхдоза — допълни Лори. — Какво ще кажеш, ако предположа, че тези хора са убити, а не са починали от свръхдоза.

— Продължавай — подкани я Лу. Замислен, извади цигара и я запали.

— Докараха труп — жената е починала внезапно в болницата — каза Лори. — Имала е тежко сърдечно заболяване. Но ако я видиш отблизо и я изследваш внимателно, веднага ти хрумва, че е възможно да е била удушена. Заключението е „естествена смърт“, направено е главно поради останалите подробности — че е била в болница, че е била пълна и е имала сърдечно заболяване. Но ако тази жена беше намерена другаде, би могло да се сметне за убийство.

— Къде е връзката с твоите случаи на свръхдоза? — попита Лу.

Наведе се, стиснал цигарата в ъгъла на устата си. Бе присвил очи срещу дима.

— Започнах да гледам на моите случаи на смърт от свръхдоза в същата светлина. Да оставим настрана факта, че тези хора са били намерени сами в жилищата си със спринцовка до тях. Веднага ти идва наум, че са убити. Ами ако не са си били сами кокаина?

— Оо, това променя нещата — каза Лу. Облегна се и извади цигарата от устата си. — Вярно е: извършвани са убийства с наркотици. Няма съмнение. Но подбудите обикновено са по-очевидни: грабеж, секс, отмъщение, наследство. Случва се мнозина от пласьорите на наркотици, и то на дребно, да бъдат убивани от недоволните си клиенти. Покойниците от твоята серия не се вместват в тази схема. Мен ако питаш, тези случаи са необичайни, защото починалите очевидно са преуспели, никога не са посягали към опиатите и не са имали сблъсъци със закона.

— Така е — призна Лори.

— Значи мислиш, че някой насила им е бил кокаина? Лори, бъди реалистка. При положение че има хора, готови да плащат луди пари за този боклук, защо някой ще се залавя да провежда личен кръстоносен поход срещу неколцина от най-достойните и най-умните нюйоркчани? Какво ще постигне? По-вероятно е тайно да са вземали наркотици, дори да са ги продавали.