Робин Кук - Непрогледност

— Ако имате някакви въпроси към мен или ако се сетите за нещо, което трябва да зная, моля, звъннете ми. По всяко време.

Остави Робърт сам с тъгата му, излезе от апартамента и взе асансьора. Докато слизаше, се сети: и Сара Уедърби твърдеше, че Дънкан я е извикал вечерта, когато е поел свръхдозата. Колко странни бяха поканите на Дънкан и Джулия към най-близките им хора! Ако и двамата бяха крили толкова успешно, че вземат наркотици, защо ще викат някого същата вечер, когато ще се упойват?

Върна ключа на портиера и му благодари. Вече беше слязла няколко стъпала, когато се обърна и се върна.

— Вие ли бяхте дежурен снощи? — попита го тя.

— Да, аз — каза Патрик. — От три до единадесет. Това ми е смяната.

— Видяхте ли Джулия Майърхолц? — поинтересува се Лори.

— Да — потвърди портиерът, — виждам я почти всяка вечер.

— Сигурно сте чули какво й се е случило — рече Лори. Не искаше да споделя никаква информация, която той нямаше право да знае.

— Да — каза Патрик. — Взела е наркотици като мнозина млади хора. Какъв срам!

— Изглеждаше ли потисната, когато се прибра снощи? — продължи Лори.

— Не бих казал — рече Патрик. — Но не се държеше естествено.

— В какъв смисъл?

— Не поздрави — каза Патрик. — Винаги поздравява, с изключение на снощи. Но може би защото не беше сама.

— Помните ли кой беше с нея? — попита Лори заинтересувано.

— Да — рече портиерът. — Обикновено не помня такива неща, влизат и излизат много хора. Но тъй като тя не ме поздрави, аз погледнах с кого е.

— Познавате ли ги? — каза Лори. — Идвали ли са и преди?

— Не ги познавам — отвърна Патрик. — И май никога не съм ги виждал. Единият беше висок, слаб, добре облечен. Другият беше мускулест и по-нисък. Не казаха нищо, когато влязоха.

— Видяхте ли ги кога излязоха? — продължи Лори.

— Не — отговори Патрик. — Сигурно са си отишли през почивката ми.

— Кога дойдоха? — попита Лори.

— Рано вечерта — каза портиерът. — Някъде към седем часа.

Тя му благодари отново и взе такси, за да се върне в службата. Почти се беше смрачило. Небостъргачите вече светеха и хората бързаха от работа вкъщи. Докато таксито пътуваше към центъра по задръстените улици, Лори си мислеше за разговорите с приятеля на жената и с портиера. Кои ли бяха двамата мъже, описани от Патрик? Вероятно бяха колеги или приятели на Джулия, но я бяха посетили вечерта, когато тя бе поела свръхдозата, и затова бяха важни. Де да можеше да разбере кои са и да поговори с тях. Дори й мина през ума, че сигурно са пласьори на наркотици. Възможно ли бе Джулия Майърхолц да е водела таен живот, за който приятелят й да не знае?

Върна се в Службата по съдебна медицина и отиде първо в кабинета на Джордж да види дали се е върнал от зъболекар. Очевидно се бе връщал и си бе отишъл: кабинетът му беше тъмен. Разочарована, Лори се опита да отвори вратата, но тя беше заключена. Тъй като нямаше възможност да говори с Джордж, изведнъж й хрумна да вземе адреса на другата жертва на свръхдоза наркотик, Уендъл Морисън.

Остави палтото си в стаята, взе гумени ръкавици и слезе в моргата. Откри дежурния, Брус Помовски, в канцеларията.

— Имаш ли представа къде е трупът на Майърхолц? — попита тя. — Дали са го прибрали?

— От днешните случаи ли е? — рече Брус.

— Да — потвърди Лори.

Дежурният отвори дебел журнал и прокара пръст по графата за деня. Стигна до Майърхолц и погледна отстрани на страницата.

— Още не са го вдигнали — рече той. — Чакаме да ни се обадят от погребално бюро извън града.

— В хладилното ли е? — попита Лори.

— Да — отвърна Брус. — Трябва да е на количка някъде отпред.

Лори му благодари и тръгна по коридора към хладилното отделение. Вечер моргата значително се променяше. През деня тук кипеше трескава дейност. Но сега Лори чуваше как токчетата й кънтят в пустите, едва осветени коридори със сини плочки. Изведнъж си спомни реакцията на Лу, когато слязоха във вторник сутринта. Той беше нарекъл мястото зловещо.

Лори се спря и погледна надолу към петната по цимента, които й беше посочил лейтенантът. После вдигна очи към стелажите с чамови ковчези, предназначени за непотърсените трупове, които биваха погребвани на гробището Потърс Фийлд. Тръгна отново. Странно, в нормално състояние успяваше да се абстрахира от зловещото в моргата. Трябваше й външен човек като Лу или да дойде по време, когато в моргата няма никой, за да го осъзнае.

Щом стигна голямата тежка врата от неръждаема стомана на хладилното отделение, си сложи ръкавици, натисна дебелата дръжка, за да освободи ключалката. Дръпна силно и отвори тежката врата. Около краката й се изви студена лепкава мъгла. Тя се пресегна и запали лампата.