Робин Кук - Непрогледност

— Тоест? — запита Лори.

— Тоест Робърт Евънс е умрял твърде бързо — отвърна Питър. — Може би след няколко минути. Че и по-скоро, не мога да кажа.

— Мислиш ли, че е важно? — поинтересува се Лори.

— Не зная — каза Питър. — Ти си съдебният лекар, не аз.

— Вероятно е получил веднага сърдечна аритмия.

Питър вдигна рамене.

— Както и да е — рече той. — Но не съм се отказал да търся замърсител. Ала и да намеря нещо, ще е минимално количество.

Лори си тръгна обезсърчена. Въпреки всичките си усилия не бе постигнала никакъв напредък с тези невероятни случаи на смърт от свръхдози. Искаше пак да поговори с Джордж Фонтуърт и той да й обясни какво го е изненадало при аутопсиите, затова слезе в сутерена и надникна в залата за аутопсии. Не го видя, но забеляза Вини и го попита къде е Джордж.

— Отиде си преди около час — каза Вини.

Лори се качи в кабинета му. Вратата беше отворена, но него го нямаше. Беше до една от лабораториите по серология. Лори влезе в нея и попита дали са виждали Джордж.

— Имаше час при зъболекар — отвърна един от лаборантите. — Каза, че ще се върне, но не знае кога.

Лори кимна.

Излезе от лабораторията и се спря пред кабинета на Джордж. От мястото, където беше застанала, се виждаха двете папки с резултатите от аутопсиите на двата случая на смърт от свръхдози, които той беше правил този ден.

Лори погледна през рамо, за да се увери, че никой не я вижда, влезе в кабинета и отвори горната папка. Беше за аутопсията на Джулия Майърхолц. Тъкмо по време на нея Лори бе отишла на неговата маса. Зачете бързо заключенията. Веднага разбра какво е имал предвид под „изненада“. Очевидно бе реагирал по същия начин като нея при Дънкан Андрюс.

От доклада на следователя Лори забеляза, че жертвата е била идентифицирана на местопроизшествието от „Робърт Нъсман, приятел“.

Взе лист от топчето върху бюрото на Джордж и си записа адреса на Джулия.

Тъкмо щеше да отвори втората папка, когато чу, че някой идва по коридора. Смутена, затвори папката, прибра листчето в джоба си и излезе. Кимна и се усмихна виновно на минаващия лаборант от хистологията.

Въпреки че Бингам я бе смъмрил, задето е ходила в апартамента на Дънкан Андрюс, тя реши да отиде и до жилището на Джулия Майърхолц. Докато чакаше такси, си втълпяваше: призивът на Бингам за дискретност се дължи по-скоро на факта, че в политическо отношение случаят е като горещ кестен. Той бе възразил не срещу това, че е разгледала местопроизшествието — поне така си мислеше Лори.

Апартаментът на Джулия беше в голяма богаташка кооперация на Седемдесет и пета улица в Ийст Сайд. Лори беше доста изненадана, когато портиерът дойде да й отвори вратата, докато тя плащаше на таксито. Виж ти как живеели някои хора в града! Кварталът бе съвсем различен от нейния Кипс Бей.

— С какво мога да ви помогна? — попита портиерът със силен ирландски акцент.

Лори показа значката си на съдебен лекар и помоли да види домоуправителя. След няколко минути той се появи във фоайето.

— Бих искала да разгледам апартамента на Джулия Майърхолц — каза му Лори. — Но преди да се кача, държа да се уверя, че там няма никой.

Домоуправителят попита портиера дали апартаментът е празен.

— Да, празен е — потвърди той. — Родителите й ще дойдат чак утре. Искате ли ключа?

Домоуправителят кимна. Портиерът отвори едно шкафче, взе някакъв ключ и го подаде на Лори.

— Върнете го на Патрик, когато си тръгнете — каза домоуправителят.

— Бих предпочела да дойдете и вие.

— Имам да оправям тръбата за гореща вода в мазето, спукала се е — обясни домоуправителят. — Ще се ориентирате — апартамент 9 В. Вдясно от асансьора.

Асансьорът спря на деветия етаж и Лори слезе. За по-сигурно натисна няколко пъти звънеца на апартамента и почука на вратата. Този път наистина не искаше да налети на някой от близките на починалата.

Първото нещо, което забеляза, бе натрошената гипсова статуетка върху пода в антрето. Явно бе копие на „Давид“ на Микеланджело.

Просторният апартамент беше обзаведен в приятен провинциален стил. Без да знае какво търси, Лори тръгна да обикаля от стая в стая и да ги разглежда.

В кухнята отвори хладилника. Беше добре зареден със здравословна храна: кисело мляко, покълнал боб, пресни зеленчуци и обезмаслено прясно мляко.

Масичката в дневната беше отрупана с книги за изкуство и здравни списания. По стените имаше лавици, и те с книги за изкуство. На полицата над камината Лори забеляза гравирана плочка. Приближи се и прочете надписа: „Триатлон в Сентръл Парк, трето място, 30-34“.