Робин Кук - Непрогледност

— О, божичко — рече Джордан.

— Съжалявам, нося ти само лоши новини.

— Не си виновна — каза Джордан. — Пък и не е лошо да знам. Слава богу, довечера ще оперирам Серино. При това положение, колкото по-бързо се отърва от него, толкова по-добре.

— Само внимавай — каза Лори. — Разиграва се нещо странно. Но не съм сигурна какво.

Джордан нямаше нужда Лори да му напомня да внимава, нали Серино вече се бе заканил да му счупи ръцете. Сега и тези новини, че петима от пациентите му са били убити, а още една е мъртва, вероятно също убита! Ставаше прекалено.

Замислен за тези странни ужасяващи факти, Джордан стана от стола в преддверието на операционната в Манхатънската болница и влезе вяло в операционната. Питаше се дали да не иде в полицията и да каже за заплахите на Серино. И какво щяха да направят те? Вероятно нищо. Какво ще направи Серино? Вероятно това, с което го е заплашил. Джордан потръпна от страх и съжали, че Серино е прекрачил прага му.

Докато си миеше ръцете, се опита да помисли защо петима, а може би и шестима от пациентите му са били убити. Ами Марша? Но колкото и да се мъчеше, не откриваше причина. Държейки ръцете си нагоре, той бутна вратата и влезе в операционната.

За него операциите бяха пречистващо преживяване. Изпитваше облекчение, че ще се съсредоточи в присаждането на роговицата, което изискваше голяма точност. През следващите няколко часа забрави заплахите, мафиотските убийства, Марша Шулман и неразкритите убийства.

— Какъв майстор сте! — изкоментира стажант-лекарят, когато Джордан свърши.

— Благодаря — отвърна той. Сияеше. Каза на сестрите: — Ще бъда в преддверието. Подгответе залата възможно най-бързо. Следващият пациент е особено важен.

— Слушам, ваше височество — подразни го сестрата.

Докато се връщаше в преддверието, Джордан се радваше, че следващият пациент е Серино. Искаше всичко да е приключило. И при Джордан, макар и рядко, имаше усложнения. Той потръпна от мисълта за последиците от евентуална следоперативна инфекция: последиците не за Серино, а за себе си.

Бе толкова притеснен, че не забелязваше нищо наоколо. Потъна в едно от креслата в преддверието и затвори очи, без изобщо да усети, че точно срещу него седи мъж.

— Добър ден, докторе!

Джордан отвори очи. Беше Лу Солдано.

— Секретарката ме осведоми, че сте тук. Казах й, че трябва на всяка цена да разговарям с вас. Надявам се, нямате нищо против.

Джордан се изправи в креслото и огледа нервно стаята. Знаеше, че Серино е някъде наблизо, може би в чакалнята. Значи и онзи неприятен дългуч е тук. Серино бе настоял и администрацията бе разрешила. На Джордан не му се искаше човекът на Серино да го вижда с Лу Солдано. Само това оставаше да дава обяснения на Серино.

— Установихме някои факти — подхвана Лу. — Дано сте в състояние да ги обясните.

— Остава ми още една операция — каза Джордан и понечи да стане.

— Седнете, докторе — рече. Лу. — Ще ви отнема само минутка. Поне засега. Разследваме пет извършени наскоро убийства, според нас убиецът или убийците са едни и същи, дотук установихме само едно общо: жертвите са били ваши пациенти. Естествено ни интересува имате ли представа защо са били убити.

— Узнах за това преди един час — отвърна нервно Джордан. — Нямам никаква представа. Но мога да ви кажа, че изобщо не съм замесен.

— Значи убитите не са ви дължали пари? — запита Лу.

— При дадените обстоятелства, лейтенанте — сопна се Джордан, — забележката ви едва ли е много смешна.

— Извинете за черния хумор — каза Лу, — но се досещам колко струва кабинетът ви, пък и имате лимузина.

— Мога и да не разговарям с вас — каза Джордан, прекъсвайки Лу, и отново понечи да стане.

— Сега не сте длъжен да говорите с мен — отвърна Лу. — Така е. Но все някога ще се наложи да разговаряме, така че ви препоръчвам да ми съдействате. В края на краищата положението е доста сериозно.

Джордан седна отново.

— Какво искате от мен? Нямам какво да добавя към това, което вече знаете. А съм сигурен, че знаете повече от мен.

— Разкажете ми за Марта Голдбърг, Стивън Вивонето, Джанис Сингълтън, Хенриет Кауфман и Дуайт Соренсън.

— Бяха мои пациенти — рече Джордан.

— Какви бяха диагнозите им? — попита Лу и извади бележник и молив.

— Не мога да ви кажа — сопна се Джордан. — Това е професионална тайна. И не цитирайте като прецедент, че съм споменал за случая на Серино пред д-р Монтгомъри. Не биваше да го правя.

— Ще получа информацията от близките им — рече Лу. — Защо не ме улесните?