Робин Кук - Непрогледност

— Установи ли нещо при аутопсиите, освен признаците на свръхдози и отравяне? — запита Лори.

— Не — отвърна Джордж. — Хайде, Лори, не ме злепоставяй.

— Последен въпрос — рече Лори. — Имаше ли някакви изненади?

— Само една — каза Джордж. — Но ти знаеш. Просто не бях чувал, че е обикновена практика при такива случаи. Трябваше да го обсъдим на заседанието в четвъртък.

— За какво говориш? — настоя Лори.

— О, господи! — ахна Джордж. — Ето го и Калвин. Чао, Лори.

Тя се обърна и видя Калвин, който влизаше тромаво през летящата врата. Дори с хирургичната престилка и ръкавици, човек не можеше да го сбърка, толкова бе едър. Лори бързо се дръпна от масата на Джордж и се запъти право към графика на аутопсиите за деня. Искаше да има оправдание, в случай че Калвин попита защо е там. Бързо потърси името на Мери О’Конър. Когато го намери, забеляза, че аутопсията е възложена на Пол Плоджет. Той работеше на масата в дъното, до стената. Лори отиде при него.

— Намерих много неща — отговори Пол, когато Лори го попита как върви аутопсията.

Тя погледна през рамо. Калвин беше отишъл право при масата на Бесърман.

— От какво според теб е починала? — запита Лори.

Изпита облекчение, че Калвин не я е видял, а дори и да я бе забелязал, май не се интересуваше от присъствието й.

— Несъмнено от сърце — каза Пол, взирайки се в трупа на Мери О’Конър.

Жената беше доста пълна. Лицето и главата й бяха наситеносини, почти морави.

— Много болна ли е била? — попита Лори.

— Достатъчно — каза Пол. — Най-напред умерена коронарна болест. Двукрилата клапа е била доста зле. Самото сърце изглеждаше ужасно отпуснато. Така че смъртта може да е настъпила по различни причини.

Лори си помисли, че Джордан ще се зарадва на тези новини.

— Ужасно морава е — отбеляза тя.

— Вярно — каза Пол. — Хиперемия в главата и дробовете. Сигурно се е мъчила, преди да умре. Борила се е, горката жена. Очевидно дори си е прехапала устната.

— Наистина ли? — запита Лори. — Мислиш ли, че е имала някакъв пристъп?

— Възможно е — каза Пол. — Но повече прилича на охлузване.

— Я да видим!

Пол се пресегна и изтегли назад горната устна на Мери О’Конър.

— Прав си — каза Лори. — А езикът?

— Нормален — отвърна Пол. — Затова се съмнявам да е имало пристъп. Може би е агонизирала дълго. Е, вероятно микроскопските изследвания на сърцето ще покажат нещо патогномонично, но се хващам на бас, че случаят ще бъде вписан в графата „смърт, настъпила по неизвестна причина“. Най-малкото причината е неясна. Но като цяло съм сигурен, че е починала от сърце.

Лори кимна, ала погледна Мери О’Конър. Имаше нещо гнило в този случай. Напомняше й нещо, но какво, тя не се сещаше.

— Ами тези малки кръвоизливи по лицето? — запита Лори.

— Характерни са за смърт, причинена от сърдечно заболяване — отговори Пол.

— Толкова много?

— Както казах, агонията сигурно е била тежка.

— Имаш ли нещо против да ми съобщиш резултатите от микроскопската находка? Жената е пациентка на един приятел. Зная, че ще му е интересно какво си открил.

— Става — каза Пол.

Лори видя, че Калвин се е преместил от Бесърман при Фонтуърт. Лу се беше върнал при масата на Саутгейт. Тя се насочи към него.

— Извинявай — каза Лори, когато се приближи.

— Няма проблеми — отвърна Лу. — Тук започвам да се чувствам като у дома си.

— Ей, Лори, на телефона — изкрещя някой, надвиквайки шума в оживената зала за аутопсии.

Тя отиде при апарата, изтръпнала от страх, че присъствието й е било разгласено толкова грубо. Не смееше да погледне към Калвин. Вдигна слушалката: беше Черил.

— Защо всичките ти поръчки не са толкова лесни! — каза тя. — Обадих се в кабинета на д-р Шефилд, секретарката му беше много услужлива. Хенриет Кауфман и Дуайт Соренсън са били негови пациенти. Това ще ти помогне ли?

— Не съм сигурна — рече Лори. — Но наистина е интересно. Благодаря.

Върна се при Лу и му каза какво е научила.

— Не думай! — възкликна той. — Ей на това му се вика съвпадения.

— Цели пет — рече Лори. — Не виждам как може да е случайно!

— Ама че работа! — ахна пак Лу. — Доста странен начин да се докопа човек до Серино, ако това е целта. Пълна безсмислица.

— Да.

— Така или иначе — продължи Лу, — трябва незабавно да проуча това. Ще те държа в течение.

Тръгна си, преди Лори да му е казала довиждане.

Тя хвърли последен поглед към Калвин, който продължаваше да говори с Джордж и не изглеждаше никак обезпокоен от присъствието й.